Изящни дамски тоалети, изискани мъжки фракове и смокинги, нежна мелодия на цигулка, отрупани с лакомства от цяла Европа бюфети и украса, която спира дъха на гостите – така са изглеждали баловете в стара София. С лека нотка романтика решихме да отдадем заслуженото внимание на този тип мероприятия, които, за жалост, са само история в наши дни. Защото кой не би искал да бъде гост на такъв бал?
След Освобождението и с обявяването на София за столица у хората в града се усеща силно желание и стремеж към достигане на европейския начин на живот. Така в края на XIX-ти век и в началото на XX-ти баловете завладяват София, която се превръща в своеобразна сцена на блясък, смях и нови и непознати досега танцови движения на хората от столичния хайлайф.
Младият Александър Батенберг само 2 г. след като поема управлението на държавата, организира и първия светски бал, на който броят на гостите наброява 116, от които едва 23 са жени, а само 10 от тях са българки.
Първите опити не се радвали на очаквания успех, тъй като голяма част от хората, които получавали покана, не познавали добре балния дрескод и не умеели да танцуват. Според мнозина източници самият княз Батенберг отправил молба към госпожа Ласела, съпруга на тогавашния английския консул, да даде няколко урока на бъдещи гости на дворцовите приеми по лансие – известен за времето си бален танц. Заформилото се висше общество бързо свикнало с новата култура и последвалите балове гордо се наредили до тези в други европейски столици. Още в началото Мария Бурмова, жената на Тодор Бурмов (първият български министър-председател), прави особено голямо впечатление със своите завидни танцови умения, които ѝ осигуряват и откриващия танц на първия бал. Друга дама, която демонстрира светско поведение, е Анастасия Головина (бесарабска българка, родом от Калофер).
Баловете се отличавали от другите вечерни забавления в столицата със своя строг етикет за облеклото, с ограничения списък от гости и най-вече с наличието на много чужди храни, напитки и танци. Хорото и ръченицата били поетапно заменени от валса, тангото и кадрила под влиянието най-вече на виенската и френската дворцова култура. Изчистени от снобски убеждения и капризи, баловете са били предназначени за определен кръг от хора с цел да се избегне „социален дисонанс“ между гостите.
Внимание заслужават и дрехите на дамите, които вече били подбирани за всеки отделен повод от появилите се по същото време „модисти“ . За присъщващите жени самият Драган Танев казва, че те са били впечатляващи не само със своите тоалети, но и със своите парфюми, „с които тогава дамите повишаваха своята привлекателност.“
С навлизането на балната култура в началото на новия век особено често се провеждали балове в месеците между декември и март, като тогава имало подобен тип забавление всяка седмица на различна локация и с различен домакин (офицери, министри и други изтъкнати личности от столичния елит). Наред с Княжеския дворец, който бил първата сграда, в която се провеждали балове, после като чудесни места за приеми се установили и „Юнион Клуб“ (на ул. „Раковска”) , Военния клуб, Градското казино (днешната Софийска градска художествена галерия), както и някои частни домове, като първият такъв бал е бил в дома на Димитър Моллов (известен лекар и политик) – като той дори е бил с благотворителна цел.
Баловете продължавали до три-четири часа сутринта, а гостите си тръгвали леко замаяни, но доволни от добре прекараната вечер.
Автор на рубриката „Весела София“ е Наталия Бекярова.
Последвайте ни във Фейсбук.
Потенциален юрист по професия, почитател на киното, театъра и книгите по душа и човек, който обикновено закъснява в действителност. Обичам да задавам въпроси, да разказвам истории и да съм част от смислени проекти. Пътуването ми е страст, но винаги се връщам с усмивка по софийските павета и пловдивските тепета.