Бирариите в стара София

Днес ще говорим за бирата и стара София или по-скоро за бирата в стара София. Наред с изисканите балове, танцовите забави, вечеринките и културните кафета през деня, столичаните преди повече от век са пиели и много бира, повече дори от виното.

Благодарение на развитата бирена индустрия в страната, бирата се е радвала на ниски цени, които са давали възможност на всеки да се наслаждава на любимата напитка. Това, което е особено интересно обаче, е, че достъпът до бирариите се е определял спрямо обществената прослойка на човек. Всички са можели да пият бира, но някои са го правили до по-късно. Приемало се е, че по-бедните трябва да стават по-рано на другия ден за работа и за тях бирариите хлопвали вратите си около полунощ през лятото и час по-рано през зимата. По-привилегированите можело да се забавляват до доста по-късно (до два часа след полунощ през лятото, съотв. до един часа – през зимата).

Бирата се източвала ръчно посредством помпа от мазетата на заведенията до тезгяха. Шуменската бира и Прошековото пиво, които били най-предпочитаните бири, се сервирали в халби и регали (висока тънка чаша за бира без дръжка). Бирариите се различавали от ресторантите и гостилниците по това, че в тях не се предлагали готови ястия. Но пък за сметка на това само за 5 стотинки във всички бирарии е можело да хапнете вкусно кебапче. Апетитното „мешано“ се състояло от всевъзможни вкусотии, приготвени на скара (дробчета, кюфтета, филета, бъбреци и какво ли още не) и струвало между 0,80 ст и 1,20 лв. Толкова било голямо, че с него можело да се нахрани четиричленно семейство. Наред със скарата, се предлагат и чирози (сушени риби).

Бирата и скарата определено се услаждали дори на най-претенциозния бохемски вкус. Но бирата не било единственото нещо, което тласкало големите маси от хора редовно да посещават пивниците. Веселието и шума били притегателна сила за всеки, който иска да разпусне и да се отдаде на няколко часа, в които да не мисли за нищо и да слуша популярни народни и патриотични песни. На много от местата, където имало възможност, през топлите летни месеци забавлението и наздравиците се пренасяли в градината.

Критерии за категоризацията на заведенията от онова време било наличието на покривка на масата. Следващите няколко места са от тези с покривка. Започваме нашата своеобразна обиколка на старите софийски бирарии от ул. „Цар Калоян“ с/у ротондата „Св. Георги“, където през 1904 г.  благодарение на Йосиф Минчев се отварят за посетители вратите на любимата бирария „Александър Батенберг“. Години наред залите ѝ са пълни, а сред постоянните ѝ посетители са Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, самата Елисавета Багряна, Пенчо Славейков, знатни инженери, архитекти и други хора от софийския елит. Твърди се, че именно в „Александър Батенберг“ в компанията на Димо Казасов е вечерял Яне Сандански, преди да го убият. Приборите били австрийско и чешко производство, а обслужването – съобразено с най-високите европейски стандарти. На всяка маса бил поставен стъклен съд, в който имало пресни солени кифли, напръскани с анасон – чудесно мезе за бирата според съвременници. Но повече за бирария „Александър Батенберг“ ви очаква в страницата на Бохемска София.

Продължваме към една дървена постройка, донесена директно от изложението в Пловдив през ноември 1892 г., която Морис Риц (виенски ресторантьор) бързо превръща в любимо място на множество столичани. Името „Червен рак“ идва от големия червен рак, който виси пред входа. Бирарията първоначално се намира на ъгъла между улиците „Леге“ и „15 ноември“, а по-късно на ул. „Знеполе“. Мястото бързо започнало да предразполага своите посетители да се отпуснат и да се насладят на хубавата бира и вкусната храна. Неслучайно Борис Вазов, политик и брат на Иван Вазов, често демонстрирал именно там своите завидни умения да изяжда по 40 кебапчета. В същото време проф. Бахметиев (руски физик и биолог) изпразвал своята 40-та халба бира. А Лора Каравелова често присядала на дървения павилион и омайвала не един мъж със своята красота.

За кратко се отбиваме през Градската градина, но не за да отпочинем на пейките, а за да „посетим“ друга бирария от онова време, която просъществувала до 1906 г. В миналото офицерите не са имали право да посещават какви да е места, а само първокласните. Ежегодно се издавала заповед до гарнизона, в която били изчерпателно изброени всички заведения, които са достъпни за тях. Старата бирария „Бюфет“, която се намирала в Градската градина (или днес добре позната като градинката пред Народния театър) често приютявала офицерите и утолявала жажда им  я с прошеково пиво, я с бира от пивоварната в Павлово или от Таки Бираджията – всички те не отстъпвали по нищо на съвременните си европейски еквиваленти. Мястото съвсем не е случайно, тъй като в края на XIX в. в притежаваната от Стефан А. Петров бирария „Бюфет“ се е събирала столичната бохема.

Отправяме се към ул. „Сан Стефано“ и бул. „Цар Освободител“, където се намирала Прошековата бирария „Дълбок зимник“. Това, което силно я  отличава от останалите бирарии освен приятната градина и липите в нея, е факта, че в бирарията се е предлагало живо пиво, след като братята Прошек изградили пивопровод от фабриката на ул. „Сан Стефано“ № 22 до заведението. В  „Дълбок зимник“  царувала “демократичност” – можело да се видят посетители от най-различни прослойки на обществото, които заедно споделяли свободното си време.

Последната ни спирка за днес е площад  „Св. Никола“ (дн. – в района на ЦУМ и Министерски съвет), където се намирала друга важна за стара София бирария – „Родопи“, която в миналото е носила колоритното име  „Перо, яваш, яваш“. Народните цени, вкусните закуски и уютната обстановка били само някои от причините за редовната липса на свободни места. Често в „Родопи“ можело да се видят цели семейства с деца, които се наслаждавали на най-тънките кебапчета в София.

Дълго време бирата нямала конкурентна напитка в столицата. По сведения на Георги Каназирски-Верин в някои бирарии се изпивали по 7 хектолитра или 700 литра бира на вечер. Много от тези истории обаче, твърде далечни, непознати и дори леко невероятни за нас, ни карат да си задаваме въпроса „Били ли са някога истина те?“. Но пък разхождайки се из улиците на София тук-там нещо ни напомня, че и такова време е имало – в което въздухът е бил изпълнен с романтика, а чашите – с бира. Това усещане ни дава възможност дори за кратко да се почувстваме част от онова софийско общество, за което дълго ще се говори.

Автор на рубриката „Весела София“ е Наталия Бекярова.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap