Кафенетата в стара София

Писателското кафене

Ако днес на почти два милионна София има кафенета и места за отдих на всеки ъгъл, то това съвсем не е било така след Освобождението, когато населението в града наброява малко повече от 20 хиляди души. Тази цифра бързо расте, а с това се появяват и първите кафенета, които концентрират в себе си целия интелектуален и културен елит. До Освобождението кафенетата са запазена зона само за турците, но след 1878 г. – това се променя. Отивайки в някое от малките, но всеизвестни помещения, най-често в центъра на града, жителите на столицата по онова време се отдавали на едно приятно и различно социално изживяване. Четяли вестници, обсъждали важни теми от науката и изкуството, дискутирали надълго и нашироко случващото се в страната по това време и, разбира се, не пропускали да поиграят табла и да се посмеят.

Оставете за кратко всичко, което правите, и елате с нас на обиколка из старите софийски кафенета.

  • Трудно би било да повярвам, че сред вас има хора, които не са чували за Писателското кафене-сладкарница „Цар Освободител“ , но няма как да не го спомена. Вратите на това място са били винаги отворени за вдъхновени писатели като Яворов, Славейков, Дора Габе, Яна Язова, Кирил Христов, Елисавета Багряна, Йовков, Елин Пелин и много други. Стените на кафенето са „чували“  стотици кавги и спорове, интелектуални разпри и скандални, но и зараждането на много творби, идеи и течения. Чарът на това място, с което най-добре се запознаваме от рисунката на Александър Добринов, дава своето сериозно отражение на културния живот в столицата. Кафе, чай и пасти – именно с това артистичната бохема е задоволява глада и жаждата си в Писателското кафене.
  • Арменското кафене на Хугас Минасян (бежанец от Турция) също е било сборен пункт за артисти, вестникари, литератори и прочие. На собственика помагал Мисак Калустян (син на сестрата на Хугас) , по-познат сред посетителите като Чауша. Помещението, което се e намирало на площад „Бански“ , не било много голямо – състояло се от 5-6 маси.  Културните дейци били голяма слабост на собственика Хугас и той не пропускал да им направи кафе дори когато нямат пукнат лев в себе си. Именно затова в дъното стоял т.нар. „тефтер оджак“, където се записвали изпитите на версия кафета – напр „Бабич даваш 3 к. додата ино“, което „в превод“ означава, че „Артистът Рибаров („бабич“ – едър, силен човек) дължи три кафета и една сода“. Интересен образ, част от Арменското кафене, е бил артистът Белю Белчев, който толкова се вълнувал за строежа на Народния театър, че по два пъти минавал през кафето и уведомявал посетителите с колко реда тухли е пораснал зида на сградата. За съжаление, той не дочакал да види сградата готова.
  • Друго ключово място за бурния софийски живот бил ъгълът на улиците „Аксаков“ и „Дякон Игнатий“, където се намиралокафене „България“ . Меки канапета, зала за билярд и каймакът на българското аристократично общество в лицето най-вече на патриарха на българската литература Иван Вазов – именно така се появява първото кафене, създадено по виенски модел. Тук на разположение на посетителите е имало виенски щрудел, ликьор и филтрирано кафе. Елитът, който се събирал в кафене „България“ страстно упражнявал своята „социална професия“ като според журналистът Димо Казасов  “това, което говори и мисли кафенето, го говори и мисли народът” („Видяно и преживяно 1891-1944“).

Това са само част от кафенетата, които със своите посетители и истории чертаят образа на софийския живот от началото на миналия век. Духът „единство в разнообразието“ или иначе казано събирането на хора с различни възгледи с цел културно и социално израстване, е това, което най-силно характеризира тогавашния период и кафенетата като сборен пункт за осъществяването на тази мисия. Днес кафенетата отстъпват на своите предшественици от миналото именно с липсата на постоянни посетители и с доминиращото присъствие на злободневни проблеми, разговорите около които бързо биват забравени. Но пък романтичните спомени по едни отминали времена и по шумните и уютните кафенета са тема, която няма да ни омръзне никога.

Автор на рубриката „Весела София“ е Наталия Бекярова.

Подкрепете ни в PATREON.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap