Ресторантите в стара София

„Хайде да отидем на кръчма.“

Ресторантите в стара София съвсем не са били просто места за хапване, а по-скоро са представлявали социален феномен – място, на което се е „случвала публичността“. Всички летописци се обединяват около важността на ресторантите, кафенетата и други подобни заведения за развитието на града и културното израстване на неговите жители, за сформирането на бохема и създаването на редица идеи, творби и прочие.

Съвременниците на ресторантите от онова време ни дават възможност да им се насладим с всичките си сетива. Някои от тях подробно разказват за гостите, разговорите, дискусиите и пререканията, които възникнали, други обстойно рисуват архитектурата, пространството и интериора до най-малкия му детайл, а трети ни занимават с облеклото, храната и напитките. Това прави картината пълна, а усещането „при среща“ с тези места – романтично-носталгично.

И в този ред на мисли сигурна съм, че много от вас са се чудили дали има място в столицата, което можем да посетим и днес и да се пренесем назад във времето. За жалост, повечето от старите софийски ресторанти са изчезнали, а с тях и посетителите им – бохемите, които са били способни да превърнат всяко място в културно и интелектуално средище. За тях може да научите на страницата на Бохемска София, но днес ще си говорим за тези ресторанти, които под една или друга форма са устояли на ударите на времето.

Намираме се на булевард „Цар Освободител“ № 21 и много от вас сигурно се сещат, кое е заведението, към което сме отправили поглед. Точно така – ресторант „Грозд“, който е открит през първата половина на миналия век и оттогава насам радва софиянци с брилянтната си кухня. В миналото ресторант „Грозд“ често е бил определян като студентското заведение, което младите и енергични студенти от Алма Матер пълнели в свободните си часове през деня. Вечер „Грозд“ е събирал на едно място преподаватели и студенти и ги е предразполагал да зарежат формалностите на входа и да се впуснат в дълги разговори и диспути на философски и житейски теми. Мястото, което  „Грозд“ обитава се оказва, че не е съвсем автентично. Първончално ресторантът се е помещавал на ъгъла с улица „Кракра“, а в дясно от него се е намирала „Ловна среща“ – също любимо на асистенти и студенти заведение. По-късно „Грозд“ се превръща в сладкарница с име „Пролет“, а на мястото на „Ловна среща“ се „нанася“ ресторантът. Едно от лицата на приемствеността на тези промени се оказва бай Христо – келнер, който дълги години е работил там. „Грозд“, който днес се намира срещу паметника на Съветската армия, не пази неподправената кръчмарска обстановка от миналото, но пък с присъствието си все още на това място напомня за едни отминали времена.

На едва 500 м. от там сме и чуваме „Хайде на кюфтета в Чешкия клуб!“ – казва един и всичките се отправят към улица „Кракра“ № 15. Триетажната сграда, която е един от софийските архитектурни бисери, е откупена за над 2 милиона лева от Чехословашкия клуб (по-известен само като Чешки) скоро след като е взето решение за това през юни 1924 г. Там по-късно се създава и ресторант, който работи и до днес. В него може с халба от легендарната чешка бира в ръка да се насладите на пражка атмосфера и вкусна скара, гулаш, свинско със зеле и кнедли и много други ястия от чешката и словашката кухня. И тук е важно да споменем, че въпреки раздялата на Чехия и Словакия през 1993-та година, Чехословашкия клуб в София се запазва. Особен интерес от миналото до днес предизвиква предлаганата в ресторанта „бехеровка“ –  силноалкохолно питие с 36 билки, което се пие след ядене с цел да се облекчи храносмилането.

По същото време в Журналистическия квартал на улица „Елин Пелин“ в приземния етаж на къщата на ген. Стефан Тасев отваря врати ресторант „Селект“. Той бързо се превръща в събирателен пункт на видни български интелектуалци, един от които – Елин Пелин, който дава на ресторанта познатото ни и до днес име „Подъ липите“. В заведението чести посетители са били още проф. Александър Балабанов, Ангел Каралийчев, Сирак Скитник и Елисавета Багряна, а самата Дора Габе временно отсяда под наем на втория етаж .Днес ресторантът работи и именно по тази причина е сред ценните софийски забележителности, а повече за него – в рубриката „Литературните места на София“

Десетина години по-късно, през 1934 г. в сърцето на кв. Бояна (тогава още със статут на село) се появява ресторант „Лимончето“, който и до днес посреща гости. В по-непретенциозна обстановка, той предлага на своите посетители от повече от 85 години вкусна традиционна българска храна и професионално обслужване. Винаги доброто настроение, приласкаващата локация и приятната атмосфера се харесват на хора от най-различни прослойки от миналото до наши дни.

Говорейки за ресторантите, ние говорим за хората. Хората, чиито професионален път е започнал след съдбовна среща в някои софийски ресторант. Хората, които, вечеряйки, са обменяли опит и знания. Смело можем да заключим, че ресторантите са сцена на голяма част от неформалния социален живот, който нерядко е прераствал във формален. Ресторантите и кръчмите са били поле за изява на всички човешки емоции – радост и тъга, ярост и страх – и хората никога не са изпитвали притеснение да влязат и да намерят утеха в любимите си места.

1 thought on “Ресторантите в стара София”

  1. Avatar

    Благодаря за прекрасния текст,който ми припомни студенстките години и кафепиенето в “Пролет”…Липсва ми още “Старият Берлин”,където обядвахме,когато в Мензата не ни допадаше менюто и Унгарският ресторант на ул.”Раковска”…

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap