Смело можем да кажем, че софиянци са обичали да си угаждат и то по много и различни начини. Богатството от места за хапване, пийване и веселие в стара София е позволявало на всеки да намери нещо спрямо личните му възможности и предпочитания.
Сега, след като ви разказахме за почти всички вечерни забавления на хората в столицата от миналия век, днес е време да си поговорим за едни колоритни и на пръв поглед не дотам интересни места. Тръгваме по следите на старите софийски шкембеджийници, без да знаем какво ни очаква. Информацията, до която достигнахме, съвсем не ни зарадва с изобилие от факти и истории, но пък ни позволи да се потопим в атмосферата на тези места.
Шкембе чорбата е сред традиционните ястия у нас, което също носи своята история от миналото.Под влияние на османската култура шкембеджийниците навлизат в страната и предимно в столицата известно време след Освобождението и именно по тази причина могат да се открият доста прилики със този тип заведение у нас и отвъд граница. Интересно е да се отбележи, че шкембе чорбата, въпреки че се е ползвала с особено уважение в България, се утвърждава като една от най-евтините храни. Въпреки това шкембе чорбата се оказва не просто средство за засищане на глада, а едно по-различно преживяване за всеки почитател на лютия вкус, което се превръща в част от градската култура на стара София. Увлечение към тази храна е демонстрирал дори самият княз Борис III.
В духа на добре познатата ни поговорка, че храната обединява хората ще кажем, че шкембеджийниците не поставяли никакви ограничения спрямо своите посетителите. Така там е можело да срещнете гладни студенти, разпалени лица от елита, които трескаво обсъждат някоя конфликтна тема или обикновени семейства, седнали да обядват. Важно е да не оставате с впечатление, че шкембеджийниците приютявали само хора „от простолюдието“. Напротив. Те отваряли в четири сутринта и точно тогава можело да се видят мъже във фракове и смокинги и дами, облечени в бални рокли, за които съвсем не било срамно да хапнат по една чорба след бурна нощ, прекарана в някое по-елитно място. Именно затова шкембеджийниците носили духа на уморените от танци крака, на леко измачканите дрехи, на веселите подпийнали разговори и на щастливите от добре прекараната нощ лица. Представете си що за гледка е било това – поредното доказателство за цветния културен живот на София от миналия век и за смесицата от емоции, които „градът е изпитвал“. Ранното отваряне на тези заведения било причина и за бързото опразване на казаните, които хората изяждали още за закуска или най-късно до обяд. Наред с чорбата, тези места радвали своите посетители и с други вкусни ястия с карантии.
Според спомените на Драган Тенев в неговата „Тристахилядна София и аз между двете световни войни “ най-известна измежду всички шкембеджийници била „Дамарче“ на ул. „Левски“.
Но тя съвсем не е била единствената. Напротив – това, което разбираме от написаното в книгата е, че шкембеджийници е имало много.
Шкембето и шкембеджийниците като място, което предлагат най-вкусната чорба са особено популярни след края на Втората световна война.
По-късно през 50-те и 60-те години същата тази шкембеджийница е била посещаван от литературната бохема на онова време, сред които Христо Фотев, Пеньо Пенев, Владимир Башев и други. В тази непретенциозна обстановка те обменяли идеи и дълго разговоряли, като след няколко часа прекарани в „Дамарче“ току някой се вдъхновявал и написвал по няколко реда. Именно от спомени на техни съвременници разбираме как е изглеждала шкембеджийницата, от която днес няма и следа. Те я описват като „казармено помещение“, в което се преплитали най-различни миризми на храна и цигари.
Този тип заведения са били просторни с еднотипни маси и столове, като основната идея е била да са лесни за почистване. „Соц гурме“ от Албена Шкордова ни разказва за още няколко знаменити шкембеджийници от 60-те години, чиито имена не са споменати за разлика от техните локации – едната е била в непосредствена близост до паметника на Граф Игнатиев, другата – до Шеста гимназия, а третата се е намирала между пл. „Славейков“ и пл. „Гарибалди“. Разчитаме на вас да ни споделите вашите спомени или тези на ваши близки за шкембеджийниците от миналия век.
От тази разходка си тръгваме доволни – отново събудихме носталгията по миналия век и възродихме спомените за шкембеджийниците – такива каквито стара София ги е познавала, а не тези, които днес се намират тук-там из страната.
Потенциален юрист по професия, почитател на киното, театъра и книгите по душа и човек, който обикновено закъснява в действителност. Обичам да задавам въпроси, да разказвам истории и да съм част от смислени проекти. Пътуването ми е страст, но винаги се връщам с усмивка по софийските павета и пловдивските тепета.