Танцовите забави в стара София

Сега, след като вече знаете за вечеринките и баловете, в опит да начертаем целия богат спектър от най-различни вечерни забавления в стара София, днес ще ви представим танцовите забави. Затворете очи, усетете ритъма и се потопете в едно веселие от първата половина на миналия век.

Танцовите забави са се провеждали най-често в салоните на ул. „Сан Стефано“, в „Одеса“ на ул. „Трапезица“ и в „Дълбок зимник“ (бирарията на братя Прошек, разположена ъгъла на „Царя“ и „Сан Стефано“). Любими места за забавление били още ресторантите на някои от най-известните столични хотели, а именно „Роял” (ул. „Александър I“), „Панах” (бул. „Княз Дондуков“) и „България“ (бул. „Цар Освободител“). За разлика от баловете и вечеринките, танцовите забави се провеждали целогодишно, като през лятото понякога били и на открито в Княз Борисова градина.

За да се посети подобна забава, е трябвало единствено да се заплати вход между 2 и 5 лв. Цената съвсем не била висока и посетителите се радвали на огромна пъстрота – чиновници, знаятчии, дребни търговци и жители на по-бедните квартали, измежду които и много евреи. Това било причина и за разнообразието от тоалети, което можело да се наблюдава на танцовите забави, като именно по визиите на посетители тези мероприятия често напомнят на карнавал. Присъствието на възрастните жени се свързва с тяхната функция там, а именно да „бдят“ над младите момичета, които не трябва да се поддават на изкушенията. Танцови забави се организрали почти всяка седмица. По-особен интерес предизвиквали ежегодните танцови забави с маски, които се провеждали само около Сирни Заговезни и наистина предлагали грандиозно забавление за всички гости.

Бюфетът на танцовите забави наподобявал този на вечеринките. Кавалерите отново черпелите дамите си с бира и лимонада в два цвята – жълт и червен. За настроението на гостите звучали предимно народни песни и класически шлагери.

Танцовите забави обикновено започват в събота следобед и завършват в ранни зори в неделя. Откриващ за вечерта танц, разбира се, е хорото, като сред по-известните и любими на честите посетители били свищовско, пайдушко и касапско хоро. Ръченицата също е сред обичаните от гостите танци. За разнообразие посетителите се впускали в ритмите на валса, полката (чешки танц), кадрила (френски народен и бален танц) и галопа (динамичен европейски танц, както може да се разбере от името му). Но тъй като при тях се играе по двойки, на сцената излизали единствено предварително уговорили се партньори, които забавлявали своите наблюдатели. Това били т.нар. „танцувачи и танцувачки“.На всеки два-три чужди танца задължително се разнасяли шумни възгласи „Хоро, хоро!“ и всички присъстващи се хващали отново на хорото.

Изключително вълнуваща част от вечерта е бил момент, в който се обяви „Дами канят“ и присъстващите жени е трябвало да се престрашат да помолят господата за един танц. Мъжете, от своя страна – или тези от тях, които били избрани, гордо повеждали дамите си към дансинга. Мнозина определят именно тази възможност на дамите за избор на партньор като първата свобода за българската жена в обществения живот.

Шумните и непретенциозни танцови забави определено дарявали хората с нужното въодушевление и любов, които ги държали в еуфория до следващата среща!

Автор на рубриката „Весела София“ е Наталия Бекярова.

На снимката – Саша Попов, български цигулар и диригент.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap