Вечеринките в стара София

Както днес, така и в миналото, София е град, който събира в себе си всички оттенъци на едно общество – стари и млади, бедни и богати, шумни и тихи, кореняци и пришълци. Но пък може би именно в това се крие романтиката на стара София, която ни предлага пъстра палитра от истории.

С навлизането на баловете като част от културата на българското висше общество у „обикновените граждани“ също се събужда желание за вечерни забавления и групови събирания. Столичани са обичали да танцуват и тъй като баловете и танцувалните забави били с по-ограничен достъп, хората започнали да си организират вечеринки. Те далеч не са били толкова бляскави като баловете, за които вече ви разказахме, но пък са имали своите предимства. Това, по което, баловете и вечеринките си приличат, са само месеците, в които се провеждат, а именно през зимата – от ноември/декември до март.

Програмата на вечеринката започва с т.нар. „сказка“ – беседа на определена тема, която е най-често свързана с изкуството. И ако се чудите как точно е изглеждало това, представете си следната картина, която е описана в различни източници – в средно голям салон на ул. Шипка пред около 100-150 души художникът Антон Митов прожектира и обсъжда работите на най-различни творци от цял свят.

След сказката се преминава към любителски изяви, които се изпълняват под съпровода на мандолина, цигулка или китара. И ако до тук всичко ви се струва съвсем нормално като за вечерно забавление, то последното занимание на вечеринките може би ще ви изненада. Програмата завършва с „концертно рисуване“ – под ритмите на музика, най-често валс, любители художници и дори студенти скицират на бързо някои от посетителите с въглен. Това води след себе си вълна от възхищение и широки усмивки.

Неслучайно тези забави са били наричани литературно-музикални танцови вечеринки, въпреки че „литературно-музикалната“ част не е продължавала дълго. След програмата гостите се отдавали на танци под съпровода на силна музика, като обикновено се започвало с хоро или ръченица.

За разлика от богато отрупаните маси на баловете, където храната е била предимно от чужбина, на вечеринките бюфетът е предлагал гевреци, бяло сладко и сладко от череши, локуми и т.н. За утоляване жаждата на гостите е имало бира и лимонада. Трудно можем да говорим за украса, тъй като според спомени на посетители тя се е състояла от няколко книжни декорации, залепени по стените. Но пък оскъдните украшение не са били повод за липса на настроение.

Вечеринките били обект на внимание от хора от най-различни съсловия, като преобладаваща част от посетителите били от средната класа и от по-образованата част от работническата класа. Гостите можем да разделим не с оглед тяхното обществено положение, а съобразно целите, с които те посещават вечеринките. Има такива, които ходели изключително и само да потанцуват и да се отдадат на няколко часа безгрижност и веселие. Но имало и такива дами и господа, които търсели някое чакащо самотно сърце, за да се впуснат в нова авантюра, и най-често го намирали. На този тип забави можело да срещнете хора с дрехи във всякакъв стил, защото всеки се обличал с каквото има – народни носии, бални рокли и костюми, изискани плисирани поли и дори сватбена рокля, „слабо поправена, за да заприлича на бална“ (цит. – Георги Верин).

Непретенциозната обстановка и липсата на такса за вход били причина за огромния интерес към вечеринките и за тяхното десетилетно съществуване.

Автор на рубриката „Весела София“ е Наталия Бекярова.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap