Историята на българския лев

В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно чуждестранни сребърни монети, най-често рубли. Българският лев е обявен за национална валута на 4 юни 1880 г. с приемането на Закона за правото на резание монети. 

Монетата от предосвобожденския период с най-ниска номинална стойност е била петака (пет пари). Затова по-късно през 1888 г. в обращение е пусната монета от 2.5 стотинки, която се равнява на един петак. Грошът пък бил 20 стотинки. 

Първата емисия монети в историята на третата българска държава е от 1881 г. Номиналът им е от 1, 2 и 5 стотинки. Година по-късно влизат в обращение и монетите от 1 и 2 лева, които са със съдържание на сребро 0.835/1000. На гърба им е изобразен гербът на Княжеството, и е изписан девиза „Съединение-то прави сила-та“ (тирето не е техническа грешка). Монетите са изсечени в Санкт Петербург, т.к до 1952 г. в България няма монетен двор. 

През 1894 г. са изсечени първите златни монети, с номинал 10, 20 и 100 лева. Те са с лика на княз Фердинанд и са едни от най-редките и ценени от колекционерите български монети. 

Емисията от сребърни монети от 50 стотинки, 1 лев и 2 лева от 1916 г. има любопитна съдба. Почти всички са иззети, за да бъдат претопени и със среброто да се изработят монетите от 20 и 50 лева през 1930 г. От двулевката са запазени едва 10-на бройки. 

Последната емисия сребърни монети е от 1937 г. След това също са сечени сребърни и златни монети, но като възпоменателни и тематични, на практика само с колекционерска стойност. 

Войните и кризите също се отразяват на материалите, от които са изработени монетите ни. Така през 1917 г., по време на Първата световна война, емисията е от евтин, леки неустойчив цинк, затова монетите са потъмнели. През 1923 г. използван алуминий, а през 1940-те – желязо. 

На повечето от монетите от Третото българско царство с номинал 1 лев или по-голям, още от първата емисия, на ръба (гурта) на монетата може да прочетете „Боже пази България“. Тази фраза княз Александър I Батенберг е казал при напускането на страната ни през 1886 г. 

На гърбовете на монетите имало различни изображения – герба, лика на монарха, Мадарския конник. Под образа на владетеля е бил изписвано и името на автора на дизайна на монетата. 

През 1960-те години пък българската държава решила да реализира приход от “производство на културни ценности” . Поради силния интерес на нумизмати към златната емисия от 1912 г., са изработени реплики, с идеята да се лансират като истински. 

До 1885 г. в обращение е имало само монети. Но дори след появата на банкнотите, хората не са имали доверие в тях (между другото, латинската дума за доверие е „кредит“). Първите български банкноти са отпечатани в Санкт Петербург. Емисията е от 1885 г. и са с номинал 20 лева. На банкнотата се вижда подписа на тогавашния директор на БНБ – Иван Ев. Гешов – по-късно министър-председател, председател на БАН и на Червения кръст. 

В края на 80-те и началото на 90-те години на 19-ти век БНБ се опитва да наложи златен стандарт на парите. Министерството на финансите, обаче, пречи на това, тъй като поради сравнително ниската стойност на среброто в онзи период печели от разликата между стойността на вложеното сребро и номиналната стойност на монетите. Познато, нали, напомня на печатането на пари с цел да се запушат дупките в бюджета. И разбира се това и тогава довежда до инфлация, и изчерпване на запасите на БНБ.

Опитите за въвеждане на златния стандарт не спират. Идеята е да се осигури стабилност на валутата – така, както сега действа „Валутен “борд“. Емитират се банкноти ту със сребърно, ту със златно покритие. 

Но идват войните и с тях нестабилността на валутата и инфлацията. През 1918 г. дори се печатат касови бонове” като средство за разплащане (в снимките към публикацията). През Първата световна война левът се обезценява над десет пъти. Едновременно с това не достигат и налични пари и правителството се обръща към населението със следния призив: „МФ… кани всички добри българи,… които са задържали своите банкноти у себе си, да ги пущат в обращение на пазара или внесат в банките за служване на всички наши търговци“. 

След войната среброто в сребърните левчета е струвало повече от самите тях и населението ги трезорира. Налага се през 1921 г. да се поръча нова емисия (в снимките) и така са отпечатани първите български банкноти с воден знак и последните с отпечатано на тях „сребро“. Вече няма „сребърен стандарт“ , но текстът е, за да увери хората, че хартийката е равна на сребърна монета. 

През 1922 г., по времето на Стамболийски,
са поръчани банкноти с „новия“ правопис – без „ъ“ и „ь“ . Стават по-известни като „американки“, т.к са печатани в САЩ. 🇺🇸

През 1924 г. за първи път е отпечатана в България банкнотаот 5000 лв., която става известна като Ботевка. Това е първата банкнота с лика на монарха, а на гърба – с образ на Ботев. Скоро обаче се намират ентусиасти, които да фалшифицират над 10 000 броя, и тя е изтеглена от обращение. 

На емисията от 500 лева от 1942 г. за първи път се появява образ на човек от народа, популярен след това на банкнотите от времето на социализма. Снимката е на Евдокия Ковачева – красива и здрава селска жена. Освен водния знаек е запресована и тънка цветна лентичка с текст БНБ. 

След 1944 г. постепенно старите емисии са изтеглени и заменени с нови. През 1951 г. е извършена парична реформа и деноминация. С номинали 1, 2 и 5 лева са отпечатани не банкноти, а съкровищни билети – също платежно средство, но до онзи момент пускани само като извънредно такова – например по време на война. Банкнотите от 1951 г. са с номинал 10, 25, 50, 100 и 200. Те, както и банкнототе от 1962 и 1974 г. не носят подпис. 

Бъдещето на разплащането е в интернет транзакциите, картите и т.н. Но добрите стари хартийки и монети още се ползват, а някои даже ги събират. Като спомен за едно друго време. 

Автор на текста е Станислав Колев (Stanislav Kolev).

Тодор Червенков от Български освѣдомитель споделя нещо интересно за тирето при девиза, поставен върху българските монети: 👀

„Наблюдателното око винаги намира нещо в интересно в правописа от края на XIX в. Тук виждаме как членните форми са отделени от съществителните с тирета: Съединение-то прави сила-та. Обяснението за това изписване се крие в това, че членуването е уникално за българския сред славянските езици. През XIX в. някои автори дори се опитват да не ползват членуване. Самите форми идват от старобългарско показателно местоимение, което е дало и местоименията ни той, тя, то, те. Преходен период към съвременното изписване е поставянето на тире. Съдейки по монетите на Княжество България, тирето изчезва през 1885 г. Писането му дори не се обсъжда в министерското постановление за общ правопис от 1899 г.“

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap