Години наред историята на сладкарница „Цар Освободител“ в София остава някак незавършена. Изписани са стотици страници за бурния културен живот, който кипи в нея между двете световни войни, но събитията след преврата от 9 септември 1944 г. все още не са изследвани подробно. Щастливи сме, че можем да споделим тази информация пред широката публика, защото знаем, че темата е важна за много хора. Имайте предвид, че текстът, който ще прочетете, е непълен. Той ще бъде обогатяван постепенно с откриването на нови сведения за периода. Търсенето продължава! Приятно четене!
Преди броени дни попаднахме на голямо количество вестници, издавани в първите месеци и години след 9 септември 1944 г., дигитализирани в платформата Arcanum. С изненада установихме, че краят на сладкарница „Цар Освободител“ е по-тривиален от очакваното. Новата власт затваря заведението заради „спекула“ и само печатният орган на Демократическата партия – в. „Знаме“, изтъква идеологическата причина зад този акт.
Първото споменаване на прочутото заведение, което успяме да открием, е от 8 септември 1945 г., когато писателят, а и кмет на София между 10 и 21 септември 1944 г., Петър Славински споделя следното в своята статия „Всичко е в ред, другарю кмете“, публикувана във в. „Отечествен фронт“:
„От няколко дена вече всеки час очаквахме да пламне въоръженото народно въстание. Имахме сборно място, откъдето трябваше да тръгнем за да овладеем държавните учреждения. С един пистолет само, аз отивах на сборното място със страх. Този страх надали бе толкова особеност на характера ми. Аз съм обикновено, средно страхлив човек, колкото всички нормални хора. /…/
Рано сутринта на 9 септември ние бързахме с моя другар — поетът Младен Исаев, от дома към сборното място около сладкарницата „Цар Освободител“. Там вече прииждаха другите другари. Там бяха Тодор Павлов, Сава Гановски, Тодор Генов, поетът Христо Радевски, поетът Лозан Стрелков, писателят Иван Мартинов, художникът Георги Попов и мнозина други. Ние се радвахме при срещата един на друг, стискахме си ръце, честитехме си.
Но ето че бяхме изиграни. — Народното въстание бе вече станало — в една нощ, без кръв, мирно, мъдро! Столицата бе като че ли заруменена от радост, плувнала в червения цвят на знамената и плакатите.“
В края на декември същата година в. „Изгрев“ публикува обявление, което гласи, че театралната филмова дирекция на Боби Ангелов изнася втората си голяма мюзикхол-джазова хумористична вечер в Художествения театър в понеделник, 24-ти декември, от 20.30 ч. Участници са Фео Мустакова, Дуо Християнс, джазоркестърът на мексиканците, Любка Илиева и др., а предварителна продажба на билети се осъществява именно в сладкарница „Цар Освободител“, както и в касата на театъра. По това разбрахме, че заведението все още функционира, макар по това време голяма част от редовната клиентела преди преврата да лежи по арестите и затворите, очаквайки своята съдба.
Краят на сладкарница „Цар Освободител“ започва през лятото на 1946 г. В своя брой от 22 август в. „Отечествен фронт“ помества специално каре, озаглавено „Заловени и наказани черноборсаджии в София“. Текстът е следният:
„Министерството на търговията – Дирекция вътрешна търговия, на основание чл 54 от н. з. за снабдяването и цените вчера издаде заповед за затварянето в срок от 10 години заведенията на следните лица:
Стоян Белогушев, собственик на ресторант „Обединена България“, загдето е купил на черна борса 100 кгр. ориз по 400 лв. кгр. и 50 кгр. червен пипер по 500 лв. кгр.; Георги Антов Гиорев, съдържател на ресторант, загдето е купил на черна борса 180 кгр олио по 650 лв. кгр.; Стоян Кл. Пасхов, съдържател на сладкарница „Охрид“, загдето е купил на черна борса 300 кгр. захар по 600 лв кгр. и Васил Ст. Чаушев, съдържател на сладкарница „Цар Освободител“, загдето е купил на черна борса 250 кгр. захар по 600 лв. кгр.
Заловените черноборсаджии се лишават от правото да имат заведения за 10 години и се подвеждат под отговорност за извършените престъпни деяния.“
А ето какво гласи въпросният член от Наредба-закон за снабдяване и цените:
Чл. 54. (Ал. 1 попр. – ДВ, бр. 228 от 1945 г., бр. 253 от 1945 г.) При установяване на престъпления по настоящия закон, по които като главни наказания са предвидени тъмничен затвор или по-тежко наказание, или при повторно извършване на деяния наказуеми с глоба по този закон, министърът на търговията и промишлеността или натоварените от него длъжностни лица могат, по отношение на провинените лица, да постановят независимо от горните наказания, още и следните мерки:
а) лишаване за известно време или завинаги от правото на търгуване с нарядни стоки;
б) затваряне на заведението, в което се упражнява професията, за известен срок от време и продаване на наличните стоки на кооперации или други непровинени по настоящия закон търговци от същия бранш;
в) лишаване за известен срок от време от правото на упражняване на занятието.
Целият текст на наредба-законът е достъпен тук.
Вестник „Работническо дело“ от 28 август дава допълнителна информация в материала „Защитници на спекулантите“ с автор Ангел Тодоров. В него се изтъква материалната, а не идеологическата причина, която стои зад взетото решение. От написаното личи, че авторът прави опит да омаловажи значението на сладкарница „Цар Освободител“ в културния живот на България:
„В своя отдел „Културни новини“ в. „Знаме“ (24 август т. г.) печати следното съобщение: „Сладкарница „Цар Освободител“, където се събираха всяка вечер писатели, артисти, музиканти, учени и други, е затворена за 10 години“. Така дадено това съобщение, впечатлението на читателя може да бъде само, че отечественофронтовската власт е посегнала върху средището на нашите хора на изкуството и, навярно недоволна от тях, е закрила полицейским образом това средище (и то – за 10 години). Сърдят се кобургските демократи, че ги наричаме „злостни опозиционери“, а ето един безспорен случай на злостно, съзнателно изопачаване на истината, с цел да се създава неоправдано недоволство против Отечествения фронт. На вратата на сладкарница „Цар Освободител“ е залепено съобщение, скрепено с печата на М-вото на търговията и продоволствието, в което се казва, че заведението е затворено за спекула (а не защото в него се събирали писатели и др.)
Десетте години, за които говори „Знаме“, са срокът, за който спекулантът-собственик, съгласно законите на страната, е лишен от право на търговия, — а самото помещение безспорно, пак по законите на страната, ще може още сега да бъде използувано за търговска или обществена цел от други наематели.
Авторът на тия редове посещаваше всекидневно тая сладкарница и свидетелствува, че, освен посещаването ѝ от неколцина писатели, кратко време на обед и вечер, и то само на една-две маси, общото число нейни посетители не се различават от останалите заведения по бул. „Цар Освободител“…
Освен това, считаме, че най-малко гиргиновци имат право да се явяват в качеството на защитници на писателите. В Гиргиново време трудово-борческият Писателски съюз (чиито членове и сега са едни от първите наши писатели, вече в редовете на Писателския съюз) беше бясно и жестоко преследван. Лично на мене през никой друг режим не са ми нанасяли такива страхотни побоища, както през времето на тоя достоен съперник на кръволока Цанков. Не защитници на писателите, артистите, музикантите и учените сте вие, г-да мушановци—гиргиновци, — а защитници на хищниците — спекуланти, както се вижда и от тая ваша съзнателно изопачаваща истината бележка!“
Споменатият в. „Знаме“ е печатният орган на Демократическата партия, който е спиран два пъти, а в края на 1946 г. и ликвидиран. Все още не сме успели да се запознаем със споменатата статия, но ще направим това при първа възможност, за да обогатим историческия материал и да се доближим до истинската причина за затварянето на сладкарницата.
На 8 септември 1946 г. се провежда референдум за отмяна на монархията и обявяването на България за народна република. От текст във в. „Отечествен фронт“ разбираме, че гражданите, които принадлежат към Първо кметско представителство, секция 1, подсекция „А“, гласуват в помещението на сладкарница „Цар Освободител“. От останалата част от материала става ясно, че много обществени заведения са използвани с това предназначние за различните групи гласоподаватели – сладкарница „Савоя“, аперитив „Казабланка“, кафене „Сплендид“, пивница „Земен рай“, ресторант „Коста рак“, винарска изба „Дичев“, кино „Солун“ и други. Но Писателското кафене е на първо място в дългия списък…
На 3 ноември в 10 ч. 1946 г. се слага край на всички надежди, че помещението на ъгъла на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Георги С. Раковски“ отново ще отвори като сладкарница. На тази дата в него е открит Домът на Българо-югославското дружество с читалище. От това събитие са и единствените ни известни досега фотографии от вътрешността на помещението, публикувани на 5 ноември във вестниците „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“.
А ето какво какво пише „Отечествен фронт“ по темата:
„Домът на Българо-югославското дружество бе открит тържествено в неделя преди обед в бившата сладкарница „Цар Освободител“. Председателят на Българо-югославското дружество – министър Димо Казасов, произнесе приветствено слово. Той отбеляза важните моменти от създаването на дружеството през 1932 г., когато в България не се позволяваше и да се говори за българоюгославско сближение и начинания от подобен характер се смятаха дори за предателски. /…/
На тържеството присъствуваха м-р-председателят г. К. Георгиев, помощник министърът на войната генера лейтенант Крум Лекарски, чехословашкият пълном. м-р в София г. д-р Франтишек Кубка, заедно с членовете на легацията, югославският военен аташе г. полковник Воя Ристич, членовете на легацията и много граждани.
Статията във в. „Работническо дело“ се припокрива почти изцяло с вече цитираната информация.
През декември откриваме още данни за използването на помещенията на сладкарница „Цар Освободител“ от Българо-югославското дружество върху страниците на в. „Отечествен фронт“:
„Само за един месец след учредяването на клуба, членовете на българо-югославската общност нарастнаха с нови 1,000 души. Обособиха се секции: военна, журналистическа, женска,писателска, театрална и др.
В просторните помещения ва клуба са изложени книги, списания и вестници, които са на разположение на посетителите, интересуващи се от живота на Югославия. А интересът към културата на Титова Югославия е твърде голям!“
С това се изчерпва информацията, свръзана със сладкарница „Цар Освободител“, която успяхме да открием засега. Ако имате допълнителни сведения по темата, моля, свържете се с нас на имейл info@bohemskasofia.com
Проучването прави Виктор Топалов.
Благодарим Ви за вниманието!