Като учител по литература рядко попадам на преживявания, които едновременно образоват и вдъхновяват така естествено, както го правят туровете на Виктор Топалов. В тях градът се превръща в текст, който се чете с внимание, въображение и любов. Историите не просто се разказват – те се преживяват, оживяват между улиците и оставят следа, която продължава и след края на разходката. За учениците това е среща с литературата извън страниците, а за мен – тихо доказателство, че словото все още има силата да събужда.