Бамбука

 „Бамбука“ е открит през 1956 г. и официално носи името „Народен театър“, но хората му „лепват“ този прякор, заради вида на бара му, украсен с пръти от бамбук. Намира се в сградата на барон Христо Гендович, построена по проект на архитект Никола Лазаров.

Заведението е много популярно както с коктейлите си, така и с клиентите си – Радой Ралин, Александър Геров, Георги Джагаров, Христо Фотев и др. Днес четем за него в „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков, също един от честите му посетители. Властта, управниците и режимите се менят, но българското кафене продължава да събира интелектуалците, копнеещи да споделят своите литературни и политически възгледи:

„Голяма част от младите писатели, художници, артисти и други имаха определени часове, в които се срещаха на кафе и приказки. И от тези кафенета някои изградиха своите кариери по-бързо, отколкото ако бяха ходили всеки ден във Висшата партийна школа. Патриотичният поход на Георги Джагаров, който го изведе близо до върха, започна именно от словоизлияния в „Бамбука“, от емоциални алкохолни компании. В тези кафенета именно най-много се говореше за гражданските позиции, в тях се решаваше кое е честно и кое не е, кой е добър писател и кой не е. И в тях всеки смяташе, че трябва да декларира критично отношение към режима или поне към неговите най-изявени представители. Неизбежният добавък към коняка и бунтарското настроение бяха и купищата клюки. Покрай всичко друго човек можеше да научи кой с кого е спал предишната вечер и какво се е случило някъде из важните места.“

„Бамбукът“ често се превръща в поле на спорове, а понякога в него се разразяват истински скандали. Георги Марков си спомня за свада, възникнала между „Богдан Бенев, известен на всички с прякора Парамуна“ и група мъже в кафенето: „той бавно се приближи към голямата група в средата на кафенето, където бяха поне двадесетина известни борци за правда и свобода на изкуството. Лицето на Парамуна сякаш имаше един-единствен израз — на студена присмехулност. И пресичайки вдъхновеното слово на Васил Попов, той каза със странния си, малко тенекиен глас: „Какво правите!… Мешате Джойс с коняк и играете на писатели и герои!… А цялата работа е за кокала! Чакате да ви го подхвърлят…!“

По-темпераментните на масата скочиха срещу него, но той невъзмутимо се оттегли, като при вратата с убийствена усмивка добави: „Горките… не знаят, че кокалите са малко!“

Той беше невероятно прав. Само пет години по-късно три четвърти от бунтарите около тази маса щяха да се покатерят по стълбата, щяха да изтласкат „тираните“ и „догматиците“, за да се превърнат сами в най-тиранични и на-догматични представители на режима.“

Общественият живот в заведението се завихря, произвеждайки истории, слухове, конфликти и приятелства. На по коктейл или чаша коняк тук се обсъждат темите на деня, които историята не след дълго ще потвърди като проблеми на няколко десетилетия. Тук, разбира се, се сблъскват хора с различни амбиции и пътища, но техните засрещания се помнят, а разминаванията в мненията им и дори упреците един към друг, се превръщат в кратък разказ за ежедневните борби на тяхното време.

Сградата, в която се намира „Бамбука“, все още съществува в непосредствена близост до Народен театър „Иван Вазов“. Заведението обаче не е съхранено и на негово място в момента има банков офис.

Автор на рубриката „Литературните места на София“ е Ния Давидова.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap