Сатиричен театър

“На хората им е необходимо да се смеят”, казва Тодор Живков през 1956 г., след като гледа представление с участието на Георги Парцалев и Енчо Багаров на сцената на кинотеатър „Възраждане“. Оказва се, че първият секретар на БКП изиграва важна роля в създаването на театър, посветен на сатирата.
Държавният сатиричен театър става факт още същата година, а за негов директор е назначен един от най-известните български режисьори – Стефан Сърчаджиев, който е повикан от Народния театър.
Основаването на театъра всъщност е хрумване, възникнало малко по-отдавна. То се ражда около в. „Стършел”, който в края на 40-те години на 20-ти век си позволява да осмива социалистическите идеологии. На 8 март 1953 г. по идея на Радой Ралин е създаден Сатиричен театър „Стършел”, като репетициите за спектаклите първоначално се случват посред нощ в редакцията на вестника, а по-късно се местят в салона на читалище „Славянска беседа“.
Първото представление „Риджуей пътува по Европа” е прието толкова добре, че само в рамките на 20 дни е изиграно повече от 40 пъти преди да бъде свалено от Рубен Аврамов – тогавашният министър на културата. След като поста му заема Иван Башев, който добродушно подпомага инициативата за развиване на сатиричното изкуство, група писатели от в. „Стършел”, подкрепени от млади актьори и джаз музиканти, започват работата по изграждането на първия жанров театър на България.
На 7 април 1957 г. се състои премиерата на „Баня” от Вл. Маяковски, режисирана от Стефан Сърчаджиев. От този ден Държавният сатиричен театър започва да гради своята значима роля в обществения живот на столицата. От 1989 г. към името му се добавя и това на Алеко Константинов.
На сцената в салона на ул. „Стефан Караджа“ 26 са стъпвали немалко прочути български актьори. Става въпрос за Георги Парцалев, Невена Коканова, Стоянка Мутафова, Камен Донев, Георги Калоянчев, Катя Паскалева, Татяна Лолова, Мартин Каров, Димитър Живков, Силвия Лулчева и много други.
Самата сграда обаче не е създадена, за да бъде театър. Построена е като топлоцентрала, чийто салон бил собственост на МВР, а в него се правели събирания на служителите. Бележитият Георги Калоянчев-Калата е бил слабост на Тодор Живков и именно по тази причина актьорът е успял да го убеди, че в тази сграда е подходящо да се помещава театър.
Днес жанровият театър разполага с две сцени – „Щастливеца“ и „Методи Андонов“, която е камерна. За име на първата е използван прякорът на Алеко Константинов, а втората е кръстена на режисьорът, който поставя едни от най-успешните пиеси в историята на Сатиричния театъра. Фоайето на театъра много често се използва за изложби, а любопитен факт е, че част от седалките в залата носят имената на някои от актьорите, прославили театъра.

Автор на рубриката „Софийските театри“ е Никол Вълчева.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap