Иван Мърквичка – да се влюбиш в българското

Когато пристига за първи път в България Иван Мърквичка е още 25 годинишен- на скоро завършил Мюнхенската художествена академия и е познат с името Ян. Поканен е от правителството на Източна Румелия, за да преподава рисуване в Пловдив. Тази работна визита обаче превръща България във втора родина за чеха и той и посвещава творчеството и любовта си.

Още в началото на учителската си служба в Пловдив, художникът е наричан Иван. Любовта му към България изглежда била толкова силна, че по-късно той възприема името и започва да се подписва с него. Какво е накарало чехът толкова да заобича родината ни не би могло да се каже със сиурност. Заобикалящата го среда обаче е оказала огромно влияние както на творчеството, така и на житейския му път.

Мърквичка преподава в Пловдив през първото десетилетие след Освобождението, когато градът е културен и социален център, и кипи подготовка за Съединението. Там той се запознава и общува с едни от най-видните български дейци – Иван Вазов, Петко Р. Славейков и Константин Величков – който дори взима уроци по живопис при него.

В кратка автобиография художникът споделя, че през първите си години в България често му се налагало да рисува скришом. Причината били предразсъдъците и суеверието, заради които хората отказвали да позират.Това обаче не го спира да създаде едни от най-изкусните си творби – „Пловдивски пазар“ (1883),  „Сакаджии“ 1887),  „Йеник сред череши“ (1887).

Именно тези битови ситуации в българските села и градове са основна тематика в творчеството на Мърквичка. Пъстрите народни носии, шумният пазар , красивите селски моми със загорели от слънцето лица . Един поглед в картините му е достатъчен  да се върнеш назад във времето и да се почувстваш част от всичко българско. Заради тази чувствена автентичност Иван Мърквичка е смятан за един от най-видните наши художници и основатели на новото българско изобразително изкуство.

Може би най-известната сред картините му става “Ръченица”. Нарисувана е в София, където Мърквичка се мести през 1989. Първият вариант на платното е създаден през 1894, а интересното е, че в творбата ръченица играе друг чужденец, който също носи българско сърце –  ирландският журналист Джеймс Баучер. Съществува и друга версия за това  кой е главният персонаж в картината. Много хора смятат, че тя изобразява шопски селянин от село Вердикал.Независимо коя от теориите е вярна обаче, “Ръченица” остава едно от най-важните исторически произведения за България.Освен заради прецизността , с която е нарисувана, картината е считана за шедьовър, защото разказва на поколения българи за родните нрави, бит и обичаи.

Въпреки че основната дейност на Мърквичка в България е учителската, той допринася и с осъществяването на многобройните си лични каузи. Ще останете изненадани зад колко много от важните събития, допринесли за изграждането на следосвобожденската ни култура стои именно той.

Една от първите заслуги, които можем да припишем на художника е въвеждането на обучение по рисуване и за момичета – нещо непознато за тогавашните времена.

След това през 1895 заедно с Константин Величков и Антон Митов основава първото Държавно Рисувално училище в София и става негов директор. Отново през 1895 става един от редакторите на списание “Изкуство” – първото специалицирано издание посветено на изобразително изкуство в България.

През 1894 излиза първият български роман “Под Игото” и художникът работи по илюстрациите към него. Работи още по изготвянето на първия български герб използван в периода 1881 и 1927 и се включва в стенописването на „Св. Александър Невски“ през 1912 година.

През 1921 г Мърквичка се завръща в родината си, вече посветил по-голямата част от живота си за разцвета на България. Умира на 16 Май 1938 в Прага.

Иван Мърквичка пристига в България като чужденец, но се влюбва в нея до такъв предел, че да я нарече своя. Посвещава ѝ таланта си и допринася за изграждането на културното ни наследство  . Понякога, когато се захласваме по страниците на нечия чужда история, е редно да се сетим за Мърквичка, който сам избира да е част именно от българската.

Автор: Ани Пунчева

За Изкуството

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap