В началото на рубриката „Софийските театри“ ви споменахме за Столична българска драматична трупа „Сълза и смях“, която е първоосновател на днешния „Народен театър“ Иван Вазов. Тя се сформира на 1 януари 1892 г., когато неин директор е актьорът Васил Налбуров, а представленията ѝ се играят в читалище „Славянска беседа“.
Малко след първото си излизане пред публика актьорите от трупата остават на улицата, тъй като големият интерес към театъра провокира частното дружество „Славянска беседа“ да повиши драстично стойността на наема на залата, в която играят.
Тогава подслон на трупата дават управниците на Пловдив, благодарение на които тя успява да се съхрани. Актьорите от „Сълза и смях“ получават терен, който се намира срещу входа на Първото българско изложение в Пловдив, където се струпвали стотици посетители от България и съседните страни. Само в рамките на 12 дни архитект на име Пехача изготвя проект на дървена сграда със салон, който побирал 600 зрители. Съвсем скоро нареченият от местни журналисти „Народний театър“ става факт и още на 23 август 1892 г. столичната трупа представя първата си постановка в него. Зданието е разрушено през 1896 г. поради избухването на голям пожар.
Трупата „Сълза и смях“ получава държавна субсидия и изнася задгранични представления в Цариград, Солун, Велес и Скопие. В репертоара на артистите влизат спектакли на класици като Шекспир, Молиер, Толстой, Гогол, Юго и др., а почетно място заемат и пиесите на бележития по това време драматург Иван Вазов.
Сред актьорите в трупата се откриват имената на Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Христо Ганчев, Адриана Будевска, Вера Игнатиева и много други талантливи артисти, които в периода 1892 – 1904 г. успяват да изиграят над 600 представления. След това трупата променя името си на “Български народен театър”, а през 1906 г. официално се нарича „Народен театър“.
Точно 60 години по-късно „Сълза и смях“ възкръсва на сцената на столичното театрално общество. Официално става филиал на Народния театър и се мести в сградата на ул. „Г. С. Раковски“ 127, която днес е обявена за паметник на културата. От него произлизат трупите на Сатиричния театър и Нов драматичен театър „Сълза и смях“.
Театърът многократно бива закриван и откриван през годините. Около 1967 г. режисьорът и актьор Асен Шопов поставя на сцената му пиесата „Комунисти“ заедно с автора ѝ, писателя Георги Марков, след което цялото ръководство на театъра е уволнено, поради факта, че драматургията е насочена към съпротивителното движение.
От 1998 г. театърът приема статут на „Открита сцена – продуциращ център”, тъй като не разполага с щатно назначена актьорска трупа. След постановление от 27 юли 2010 г., театър „Сълза и смях“ е закрит и е трансформиран в сцена на Народния театър, а неин директор днес е Емил Емилов.
Автор на рубриката „Софийските театри“ е Никол Вълчева.
Съавтор на книгата „Бохемска София. Истории от жълтите павета“. Работи като ПР експерт в областта на културата, като в момента е част от екипа на Народния театър. Участва в организирането и провеждането на Националните награди ИКАР, връчвани от Съюза на артистите в България. Работи и за Международния театрален фестивал „Варненско лято“. В свободното си време посещава театрални представления, обича да чете книги и да къмпингува. Мечтае да подбуди интереса на хората към културата, за да я заобичат колкото тя самата.