Читалище „Славянска беседа“ е основано през 1880 г. в софийското кафене „Париж“. За помещение обаче се наема част от бюфета на Градската градина, но съвсем скоро това място е сменено – членовете на дружеството купуват парцел, където е издигната първата собствена сграда на „Славянска беседа“. Днешното здание на ул. „Георги Раковски“ № 123 всъщност е построено на нейно място чак през 1935 година.
„Беседата“ е един от културните центрове на столицата, където се изнасят концерти, играят се постановки на театралната трупа „Сълза и смях“ и се организират чествания, а с дейността му се свързват личности като Иван Вазов, д-р Иван Шишманов, Марин Дринов, Антон Бензешек, Стоян Михайловски, Алеко Константинов и др.
Тук е тържествено отбелязан и 25-годишният творчески юбилей на Иван Вазов с банкет в салона, придружен от много възторжени речи и тостове.
„Славянска беседа“ се свързва и с поставянето на началото на хумористичния вестник „Българан“ и едноименния кръг около него. В спомените си Елин Пелин разказва повече: „Това име се установи след първата вечеринка, която тая група даде в „Славянска беседа“ и която има небивал успех. Цяла интелигентна София бе се стекла. Станаха сбивания за места. Мнозина се молеха да бъдат допуснати на сцената като зрители иззад кулисите. А една публика от около 200 души, която не можа да влезе в битком набития салон, стоя на улицата пред Беседата през цялото време, докато трая вечеринката.“
По повод 15-годишнината на „Славянска беседа“ и относно неговата позиция в обществения живот на София, Алеко Константинов пише:
„Няма в София ни едно видно дружество, което да не се е ползувало от услугите на Беседата: дружеството на Червения кръст би било лишено от възможност да дава ежегодно своите блестящи балове, които му принасят хиляди левове доход, ако Беседата не му услужваше със своя грамаден салон, безспорно единствен в цяла София.“
Щастливецът обаче не пропуска да спомене и някои не толкова светли моменти от историята на „Беседата“:
„Бяха времена, тъмни времена, когато съществуванието на Беседата висеше на косъм и когато някои дружества, вместо да я подкрепят, оказваха й най-грубо незачитание, оскърбяваха достолепието й, като печатаха обявления по вестниците, когато им скимне, че еди-кога си ще дават бал или ще имат събрание в Беседата, без да питат предварително настоятелството на Беседата и последното преглътваше в безсилието си тези горчиви хапове, само и само да не доживее да види помещението на Славянска беседа превърнато в полицейски участък (и такива заплашвания имаше!).“
Времето обаче дава своята категорична оценка за приноса на това емблематично място, а в негова чест е кръстена и самата улица, на която се намира – „Славянска“. В „Из миналия живот на „Славянска беседа“ Алеко Константинов помества и стихотворение, което разказва за духа и идеите, развивани тук:
Славянска беседа е мирна ограда,
за дружба сърдечна,
страстта тук немей.
Тук българин с сърбин и чех със словак,
хърватин с словенец и русин с поляк
по братски живей.
Беди ли, тъги ли сърце ти налягат,
ил` бури житейски душата ти стягат –
в Беседата, знай,
ще найдеш покой или в реч сладкодумна,
ил` в братския кръг в веселба многошумна,
тъга тук не трай.
За знанье ли жажда, славянино сещаш –
тук книги те чакат, приятели срещаш –
развивай умът.
Ил` търсиш ти шум, развлечения свесни –
тук музика има, и танци, и песни –
насищай слухът.
Дойдете, славяне, сплотете се, братя,
в този мирния храм, в тези чисти обятия
тук има живот.
Автор на рубриката „Литературните места на София“ е Ния Давидова.
