На 12 юни 1965 г. в едно уютно подземие на ул. Раковска, тогава наричана „българския Бродуей“, се появява „Театър 199“. Началото на 55-годишната му история поставя пиесата „Майка земя“, режисирана от Стефка Прохаскова.
Името на театъра произлиза от 199-те зрителски места в единствената камерна зала. След два ремонта броят им намалява на 169 за повече удобство на зрителите. Днес той е наречен в памет на дългогодишния си директор Валентин Стойчев, който го управлява от 1991 г. до смъртта си през 2007 г. Ръководителят е смятан за един от най-добрите театрални мениджъри в страната, поради което е удостоен и с първата награда „Икар“ на Съюза на артистите за най-успешен сезон.
Въпреки че „Театър 199“ няма собствена трупа, на сцената му се поставят произведения на съвременни автори от най-талантливите режисьори и актьори у нас. Играят се драматургии на Константин Илиев, Андрей Филипов, Явор Гърдев, Съни Сънински, Мариус Куркински и др.
Пиесите на независимата формация „Театър Кредо“, основана през 1992 г. от артистите Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека, присъстват най-често в афиша на „Театър 199“. Техният спектакъл “Шинел” на Н.В. Гогол се играе от над 25 години у нас, а освен това е и единственото българско представление, което е било поставяно на сцената на „Кралския Шекспиров Театър” в Лондон.
На входа на „Театър 199“ се намира „Стената на славата“, изградена от циментови отливки на ръце и стъпала на именити български актьори. Първият, който оставя отпечатъците си на нея е актьорът Георги Калоянчев, а по-късно се появяват дланите и нозете на 52 прочути артисти, сред които Георги Русев, Никола Атанасов, Стефан Данаилов, Цветана Манева, Тодор Колев, Татяна Лолова.
Автор на рубриката „Софийските театри“ е Никол Вълчева.
Съавтор на книгата „Бохемска София. Истории от жълтите павета“. Работи като ПР експерт в областта на културата, като в момента е част от екипа на Народния театър. Участва в организирането и провеждането на Националните награди ИКАР, връчвани от Съюза на артистите в България. Работи и за Международния театрален фестивал „Варненско лято“. В свободното си време посещава театрални представления, обича да чете книги и да къмпингува. Мечтае да подбуди интереса на хората към културата, за да я заобичат колкото тя самата.