...

Бохемска София пътува: Кюстендил

В партньорство с адвокатска кантора PPG Lawyers. Фотограф: Магдалена Митева.

През февруари посетихме гр. Кюстендил. Нашето пътуване беше вдъхновено от отбелязването на 142-та годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, който прекарва ученическите си години в града. От предишни визити знаехме, че Кюстендил има дълга и славна история, но искахме да научим повече за запазеното културно наследство от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Опознайте го с нас!

Когато решихме да посетим града, установихме контакт с екипа на Регионален исторически музей – Кюстендил „Акад. Йордан Иванов“. Искахме да ангажираме екскурзовод, с когото да проведем еднодневен маршрут по експозициите на музея. Така се запознахме с Мирослава Таскова – завеждащ отдел „Връзки с обществеността“ в РИМ – Кюстендил, която организира цялата ни културна програма. Освен това, тя беше и наш водач из улиците на красивия град.

Виктор Топалов и Мирослава Таскова от Регионален исторически музей – Кюстендил

Нашата обиколка започна от самия Регионален исторически музей. Нашият интерес бе привлечен от импозантна пететажна сграда срещу археологическата експозиция в зала „Асклепий“. Това е бивш тютюнев склад, построен през 20-те години, който предстои да бъде превърнат в дом на богатата музейна колекция. Нямаме търпение да видим резултата от техните дългогодишни усилия и се надяваме това да се случи много скоро.

Бившият тютюнев склад

Разходката ни продължи по пешеходния бул. „България“, който прекосява река Банщица по Железния мост, изграден през 1909 г. от арх. Рудолф Фишер и преустроен 60 години по-късно. Днес мостът е известен като „Мостът с голите жени“ заради четирите женски статуи, поставени на това място отново през 1969 г.

След минути бяхме посрещнати в къщата музей на Димитър Пешев от директора на РИМ – Кюстендил г-н Валентин Дебочички и историка доц. д-р Ангел Джонев. От последния научихме, че сградата е точно копие на родния дом на видния юрист и политик, който е разрушен в началото на този век. В експозицията са представени множество документи, които разказват за събитията от март 1943 г. и за заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев, допринесли за спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война. Освен това, музеят съхранява лични вещи на Димитър Пешев, който е лишен от правото да управнява своята професия и изгонен от апартамента си на столичната ул. „Неофит Рилски“ №47 след преврата от 9 септември 1944 г. Бележитият подпредседател на 25-тото Обикновено народно събрание, оглавил акцията на депутатите за спасяването на евреите в България, почива през 1973 г. в апартамента на сестра си, разположен под собствения му дом в същата жилищна кооперация.

Кабинет в домът на Димитър Пешев

Обиколката ни с Мирослава Таскова продължи през пл. „Велбъжд“ в представяне на сградата на градската община. Това здание е един от архитектурните шедьоври на Кюстендил, тъй като е издигнато през 1894 г. за нуждите на местното педагогическо училище. На върха на сградата се намира една от най-старите действащи камбани у нас, излята през далечната 1429 г. През годините зданието се ползва за учебни цели, за щаб на главнокомандващия българската армия по време на Първата световна война, както и за съдебна палата.

Старото педагогическо училище (дн. сграда на Община Кюстендил)

От другата страна на площада видяхме единствената остана част от старото читалище в града – арка, която в наши дни се използва за сцена за културни събития. След преминаване през нея видяхме и войнишкия паметник в памет на падналите за родината Рилци (войници от 13-ти пехотен Рилски полк от 7-ма Рилска дивизия) през войните за национално обединение от началото на XX век.

Останките от старото читалище и войнишкият паметник

Последва посещение в една от най-старите къщи в града, позната като „Емфиеджиевата“. Тя е построена няколко години преди Освобождението и представя градския бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на XX век. Къщата се намира в на баира в кв. „Лозенец“ и има голям и красив двор. Останахме доволни от новината, че през следващите месеци сградата ще бъде ремонтирана и ще може да посреща още повече посетители, които искат да научат любопитни подробности за живота в Кюстендил отпреди сто години.

Емфиеджиевата къща

Мирослава Таскова ни съпроводи обратно до центъра на града, като по пътя минахме покрай още няколко забележителности – старото еврейско училище и пазар „Шалом“, издигнат върху терена на някогашната синагога и старата „Дервиш баня“, от чешмата на която се излива гореща минерална вода.

Старата „Дервиш баня“

Така нашият маршрут ни отведе до Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Бяхме посрещнати от екскурзовода Венцислав Гочев, който ни направи беседа за живота и делото на големия художник. Акцентът в неговото изложение бе талантът на Майстора и начинът, по който той успява да изобрази българския бит и дух върху платното. Вдъхновени от думите на г-н Гочев, че „Майстора е най-българският художник“, се разходихме из постоянната експозиция на галерията. Картините на Владимир Димитров винаги успяват да ни докоснат, но те са още по-въздействащи, когато се видят на живо.

Паметникът на Владимир Димитров – Майстора

Въпреки, че галерията, посветена на Владимир Димитров се намира в Кюстендил, всъщност той не прекарва голяма част от живота си в града. Роден е на 1 февруари 1882 г. в близкото село Фролош, работи за кратко като учител по краснопис и гимнастика в Свищов, следва при проф. Иван Мърквичка в Държавното рисувателно училище в София, но мястото, което пленява сърцето му, е кюстендилското село Шишковци. Къщата, която той обитава в продължение на 26 години, е превърната в музей и може да бъде посетена от всеки любител на изобразителното изкуство. По време на пребиваването си в София, Майстора живее на няколко адреса, като паметните плочи са поставени на два от тях – ул. „Георг Вашингтон“ №47 и бул. „Янко Сакъзов“ №32.

След като разгледахме галерията се разходхме из града, за да посетим старата джамия „Ахмед бей“, която посреща различни временни изложби, както и близката „Чифте баня“ от 1913 г. С радост можем да кажем, че тя се ползва от местните хора до ден днешен. Останките от римските терми са точно до нея, а средновековната Пиргова кула се намира на по-малко от минута.

Старата джамия „Ахмед Бей“ и „Чифте баня“

Така завърши нашето пътешествие в град Кюстендил! Благодарим от сърце на целия екип на Регионален исторически музей – Кюстендил и Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ за топлото посрещане. Оценяваме усилията и съдействието на Мирослава Таскова, която ни показа града по най-добрия начин. Ще се върнем отново, но този път през лятото. Посетете уебсайта на музея или неговата Фейсбук страница, за да се информирате за всички предстоящи събития и изложби. Препоръчваме!

Входът на „Чифте баня“

За нашите партньори: PPG Lawyers е европейска бутиковa кантора, специализирана в консултирането по регулаторни въпроси. Научете повече в уебсайта на кантората.

Scroll to Top
Seraphinite AcceleratorOptimized by Seraphinite Accelerator
Turns on site high speed to be attractive for people and search engines.