fbpx ...

Историята на Пандо Хаджиев

В края на 2023 г. се запознахме с г-н Михаил Михайлов – любител фотограф и служител във фотоцентър за научна документация при Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От дума на дума стана ясно, че той е внук на легендарния фурнаджия Пандо Хаджиев, известен като „бай Пандо“. В продължение на десетилетия неговата фурна на ул. „Руен“ (дн. „Цанко Церковски“) №12 приготвя топъл хляб и други печива за жителите на Журналистическия квартал в „Долни Лозенец“. Негови клиенти са някои от най-известните български творци от първата половина на миналия век. Прочетете тази вдъхновяваща история!

Пандо Митев Хаджиев е роден на 15 май 1898 г. в гр. Дойран. Той пристига в София с брат си Никола в началото на 20-те години на миналия век. В онези години, след края на Първата световна война, столицата има нужда от занаятчии в производството на хляб и хлебни изделия (фурнаджии). Тогава двамата братя започват да пекат хляб в малка фурна.

На 12 април 1926 г. Пандо Хаджиев закупува парцел на ул. „Руен“ №12, сега „Цанко Церковски“, в новоизграждащия се Журналистически квартал в „Долни Лозенец“ и полага основите на семейна къща с фурна. Сградата е завършена около 1930 г. Веднага след това бай Пандо, както е известен сред приятелите си, започва да произвежда хляб и други печива за живущите в квартала. По това време в наоколо живеят журналистите Петър Завоев, Георги Николов и Данаил Крапчев, артистите Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов и Елена Снежина, писателите Елин Пелин и младият Валери Петров, художниците Александър Миленков и Тръпко Василев и много други хора на изкуството, които посещават единствената фурна в квартала.

Фурната на Пандо Хаджиев на ул. „Руен“ (дн. „Цанко Церковски“) №12

По време на бомбардировките над София от януари 1944 г. семейството на Пандо Хаджиев се евакуира в с. Алдомировци, но той остава в столицата, за да подсигурява съкварталците с хляб. По това време водоснабдяването в града е прекъснато и той получава вода с водоноска. Г-жа Любка Шишкова, внучка на ген. Иван Шишков – герой от Сръбско-българската и Балканските войни, си спомня, че семейството ѝ ходи при бай Пандо, за да си налива вода.

В по-късен период фурната на Пандо Хаджиев започва да приготвя и домашни печива. Михаил Михайлов споделя, че хората от квартала носях за изпичане гювечи, мусаки, баници, сладкиши, козунаци, агнета, прасенца и др. Фурнаджията започва да произвежда и фини точени кори и кадаиф, приема поръчка и за баклави, реванета и други сладкиши. С настъпването на коледните, новогодишните и великденските празници пред дома на бай Пандо се извиват опашки от хора, като всеки иска да си изпече приготвените за празника ястия в неговата фурна.

По-късно фурната е иззета от „Хлебни изделия“ и Пандо Хаджиев е изпратен в „Старата фурна“ на ул. „Граф Игнатиев“ №76.Той работи още като сладкар в закусвалня „Козница“, във Вегетарианския ресторант, в хижа „Боерица“ на Витоша и дори в почивната станция на Медицинска академия в гр. Китен. По едно време прави вкусни понички в павилион на разширението на ул. „Граф Игнатиев“ срещу храма „Св. Седмочисленици“. В последствие бай Пандо се връща в собствената си фурна и работи в нея до 1976/76 г. Този достоен българин почива на 19 октомври 1977 г.

Всички снимки са собственост на г-н Михаил Михайлов и не могат да бъдат използвани без негово разрешение.

Scroll to Top
Seraphinite AcceleratorOptimized by Seraphinite Accelerator
Turns on site high speed to be attractive for people and search engines.