Горна Джумая (Благоевград)

Любопитен факт е, че датата на Освобождението на България – 3-ти март 1878 г. – не е датата на Освобождението на Благоевград (Горна Джумая). Горна Джумая, заедно с останалата част от Пиринска Македония сегашната Благоевградска област с малки изключения) са освободени едва след повече от 3 десетилетия по време на Балканската война. Празникът на града, на който се отбелязва тържествено Освобождението и се почита паметта на загиналите над 30 000 български войни в Балканската война, е 5-ти октомври.

Докато останалата част от България се е развивала стремглаво като модерна държава по европейски образец и е поставяла началото на нови културни, архитектурни и политически проекти, родният край на стотици смели войводи все още е бил под турско робство и след 1912 г. е трябвало да „навакса“ в редица аспекти, докато се превърне в център на Югозападна България. Двама от летописците на бохемския период на Горна Джумая са Борис Керемидчиев – бежанец от Кукушко, който се заселил тук с цялото си семейство през 1923 г., автор на „Някога в Горна Джумая“ и „Болка, наречена Македония“, и Васил Шарков – участник в Балканската война, краевед, написал първата книга за Горна Джумая през 1929 г.

Благоевград е известен като „слънчев град“, но не само поради статистически многото слънчеви дни на годишна база, а защото центърът му е изграден така, че повечето сгради да са с източно изложение, а улиците да са с естествена вентилация по протежение на река Бистрица. Това съчетава умело прохладата на реката и южния климат. Заслугата за успешния градоустройствен план е на един от най-известните кметове на Горна Джумая – Панайот Тасев.

Германски тютюнотърговци в двора на склада на Панайот Тасев

След освобождението на града обликът му се променил значително – предимно турското досега население постепенно се изселило, а от близки и далечни села и градове (Кукушко, Струмица, Ниш, Прилеп) се стичали стотици бежанци, които търсели прехрана и подслон в майка България. Сградите със забележителна архитектура се броели на пръсти – аптека №1, Народната банка, къщата на зъболекаря д-р Янев. Останалите постройки били малки дюкянчета и работилнички, и едноетажни къщи, в които са се настанявали по 3-4 бедни семейства наведнъж.

Централната улица на града – 1929 г.

Доброто местоположение на Горна Джумая (на около 100 км от столицата София), пълноводните води на река Бистрица и изобилието от работна ръка обаче спомогнали градът бързо да се развие и да стъпи на краката си икономически, а след това и културно. По реката се построили множество дъскорезници и воденици, една от които и до днес можете да видите – Диновата воденица (в момента е фамилна къща). Друг важен поминък било тютюнджийството – всеки се стремял да има малка нивичка с тютюн, а ако не можел да си го позволи – работел „на чуждо“ или в някой от големите тютюневи складове – “Консорциум”, „Никотеа“, складът на Панайот Райнов. Поръчките за производство на цигари идвали от цяла Европа. Нуждата от механизиран транспорт станала причина по градските улици да се видят и истински зрелища като първите камиони „Форд“, леки автомобили „Щаер“ и „Шевролет“, които се превърнали в таксита, и един товарен „Додж“, собственост на дрехарница „Македония“.

Тютюневи складове -1940 г.

А къде ли са бистрели световната политика и последните новини и събития видните горноджумайци? В кафене „Охрид“ на братя Арнаудови се събирал градският елит и висши чиновници, в кафене „Интернационал“ на Тошко Комитов – хора с възгледи, различни от статуквото и привърженици на анархизма, във възрожденския квартал „Вароша“ пък било кафенето на социалистите, съдържано от Димо Кльонков, където се изнасяли беседи, лекции и сказки, а кафенето на бежанците било собственост на Никола Сатиев, стар поборник за освобождението на Македония. Височайшите гости на града отсядали в шикозния хотел „Лондон“ на кмета Панайот Тасев, като един от тях е бил известният кечист Дан Колов. Сред имената на останалите хотели са „София“, „Солун“ на Димитър Падежки и„Париж“ на Андон Райнов.

Легендарният хотел “Лондон”

Дългите летни вечери гражданите прекарвали в градската градина – прохладно място с широки алеи за разходка сред акации, кипариси и канадска топола. Бюфетът-бирария бил привилегия само за по-заможните семейства, а безгрижни младежи бродели из алеите и играели популярния тогава  бой с конфети. В неделните утрини от мощен високоговорител звучали радиопиеси, а привечер – репортажи от футболни срещи. За най-малките не липсвали и лакомства – захарни петлета, ябълки на клечка, семки и страгали. За спомен гражданите можели „да излязат на кадро“ (да се снимат) с помощта на Тодор Божиков – първият фотограф, който неуморно обикалял града за външни снимки с камерата си с черно покривало. По-късно дошли и фотографите Пантелей Делев и Стефан Миленков, по-известен като „Фото Стефчо“.

В градската градина се намира един от най-старите запазени до днес паметници в града – на поета Пейо Яворов. Открит през 1936 г., той е изработен от Киркор Ахронян по идея на кмета Панайот Тасев. Яворов е важен за историята на Пиринския край, участник в борбите за освобождение и близък приятел на Гоце Делчев. Организирали се и благотворителни балове и градински увеселения по инициатива на въздържателното, женското или някои друго дружество.

Китаро-мандолинният оркестър пред бюста-паметник на Пейо Яворов в градската градина

Площад „Македония“, както днес, така и преди почти цял век, е ключово място за редици важни събития в Горна Джумая – там светнала първата лампа с мощност от 3000 вата, което поставило началото на електрификацията на града. Там се провеждал и ежегодният събор на празника на Св. св. Кирил и Методий – съпроводен от тържествени слова, народни борби и надбягвания („кушии“).

На площад „Македония“ е и емблематичното читалище „Съгласие“, в което жадното за културен живот население с трепет очаквало всяка следваща постановка. Оперетата „Гергана“ от маестро Георги Атанасов, пиесите „Унижените и оскърбените“ (Достоевски) и „Тартюф“ (Молиер) с участието на прочутия Кръстьо Сарафов, „Хъшове“ и „Под игото“ са сред най-запомнящите се из програмата на читалището. Гостувал и Мистер Сенко, известен фокусник и илюзионист, а истински повод за празник били акробатите и смешниците от цирковете „Независима България“ и „Козаров“.

Сред символите на града се отличават часовниковата кула, възрожденския квартал „Вароша“, Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (Бивша Солунска), жп гарата и минералните извори (горещи и студени). За тях обаче можете да прочете в следващата статия за Горна Джумая.

Автор на текста е Александрина Пандурска, създател на страницата Следваща спирка: Благоевград.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap