fbpx ...

София в минало време

СОФИЯ
В МИНАЛО ВРЕМЕ

Дигитална изложба

София

Този изглед към центъра на София е заснет около 1910 г. На преден план е „северната порта“ на града – Лъвовият мост. Вдясно на кадъра се извисява храмът „Св. св. Кирил и Методий“. Той е построен на мястото на две стари училищни сгради. Строежът му започва около 1899 г. и завършва десетилетие години по-късно. Множество доброволци от околния квартал, Банишора и Драз махала участват с доброволен труд и дарения. Храмът е осветен на 10 май 1909 г. в присъствието на Цар Фердинанд и Царица Елеонора. През следващите десетилетия сградата е разширявана няколко пъти. 
Вдясно до Лъвов мост, на близък план, са струпани гранитни павета. Всъщност, бул. „Княгиня Мария Луиза“ е първият павиран булевард в София. Това се случва още през 1905 г.

Лъвовият мост

Мостът е създаден, за да замени стария каменен Шарен мост, използван още преди Освобождението. Смята се, че той е наричан така заради пъстрата си украса с червени и жълти ивици.
Лъвов мост е изграден през 1891 г. по проект на чешкия архитект Вацлав Прошек – братовчед на прочутите братя Иржи (Георги) и Теодор (Богдан) Прошек. Архитектът участва и в построяването на старата Централна железопътна гара, открита през 1888 г. 
Веднага след завършването на новия мост тръгва мълвата, че лъвовете са изобразени без езици, за да не могат да разкажат за корупцията, свързана с неговото построяване.
По Лъвов мост минава и първия софийски трамвай през януари 1901 г. Неговата първа спирка е депото, видимо в дъното на снимката.

III-та мъжка гимназия

Сградата на старата III-та мъжка гимназия в кв. „Ючбунар“ е построена през 1906 г. по проект на двамата калоферски архитекти Георги Фингов и Киро Маричков. Учениците влизат в нея през учебната 1907/1908 г., а тържественото освещаване на зданието става в началото на 1910 г. През 1939 г. сградата е надстроена с един етаж.
Едни от най-бележитите имена в българския културен живот от края на XIX и началото на XX векове са ученият д-р Цветан Радославов, литературният критик Иван Андрейчин и поетът Николай Лилиев. Освен, че прекарват част от живота си в „Кварталът на писателите“ в столицата, между тях има още нещо общо – и тримата са учители в III-та мъжка гимназия. Неин наследник е днешното 18 СУ „Уилям Гладстон“.

Халите

Строежът на Централните хали започва през 1907 г. по проект на българския архитект Наум Торбов. Дотогава теренът се заема от сградата на цирк-театър „България“. Желанието на общината било да урегулира и хигиенизира търговията на хранителни стоки в града.
Две години по-късно, през 1909 г., сградата на закрития пазар е завършена в основната си част. На централната и задната фасади е поставен софийският герб, изработен от каменоделеца Георги Киселинчев. Това е първата обществена сграда в София с герб на фасадата си.
Металната покривна конструкция е поставена през 1910 г. Тя е изработена в леярната на инж. Густав Айфел в Париж. Закритият пазар отваря врати в края на 1910 г. или в началото на 1911 г., но довършителните работи продължавах поне до 1915 г., когато е поставен емблематичният часовник над входа.

Софийският пазар

В края на XIX и началото на XX векове в София се използват няколко открити пазари отпреди Освобождението: Житни пазар, в района зад днешния РИМ – София, Солни пазар на ул. „Позитано“, Говежди пазар до бул. „Тодор Александров“, Слугински пазар на изгубения пл. „Трапезица“ и седмичния петъчен пазар на площада зад джамията. Той е познат и като „женски“, защото е посещаван основно от жени, докато другите пазари са „запазена територия“ за мъжете. През 1909 г. Столична община решава да го премести по продължението бул. „Драгоман“ (дн. бул. „Стефан Стамболов“), където се намира и днес.
На кадъра се вижда и Централната минерална баня в строеж. Сградата, проектирана от архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов, отваря врати през 1913 г. Виждаме още и джамията „Баня Башъ“, построена през втората половина на XVI век.

Църквата „Св. Крал“

През 1853 г. софиянци решават да изградят величествен храм на мястото на остарялата дървена църква „Св. Неделя“, построена, вероятно, още през X век. Ръководител на строежа, започнал през 1856 г., е пещерският майстор Петър Казов. През 1863 г. новият храм е завършен, а четири години по-късно е и осветен.
След Освобождението храмът се сдобива с нов облик. Той е дело на арх. Никола Лазаров, който изготвя своя проект през 1898 г.
Строежът е завършен само за три години. Снимката показва именно него.
На 16 април 1925 г., по време на опелото на ген. Константин Георгиев, убит два дни по-рано, в църквата е осъществен най-големият атентат в българската история. Над 200 души, сред които голяма част от българския военен и политически елит, са убити от експлозия, при която покривът на храма на срутва. Атентатът е организиран от Военната организация на Българската комунистическа партия, които са отговорни и за убийството на генерала. Храмът е почти изцяло разрушен.
През 1927 г. е проведен конкурс за преустройство на църквата. Той е спечелен от архитектурния тандем Иван Васильов и Димитър Цолов. Новоизграденият храм е осветен през април 1933 г. и е запазен до наши дни.

Булевард „Дондуков“

На снимката виждате изгубения ъгъл на бул. „Дондуков“ и прочутата ул. „Търговска“. Вляво, над опънатите тенти, е гранд-хотел „Панах“. Той е разрушен през 20-те години, за да отстъпи място за сградата на Застрахователно дружество „Български феникс“. Тя съществува и днес, макар и като Агенция по заетостта и без статуята на феникс, изчезнала след преврата от Девети септември 1944 г.
Според легендата, именно в сладкарницата на хотел „Панах“ столичани опитват за пръв път торта „Гараш“. Тя е кръстена на своя създател – австро-унгарецът Коста Гараш, който създава тортата през 1885 в гранд-хотел „Ислях хане“ в Русе. През 1900 г. пътят му го отвежда в София и майсторът става управител на „Панах“. Затова се смята, че тук е „премиерата“ на десерта пред столична публика.

Улица „Търговска“

Стара София е немислима без най-живописното кръстовище в града – това на булевард „Дондуков“ (вляво) и улиците „Търговска“ (в средата) и „Леге“ (вдясно). Тук Пейо Яворов се разхожда с Кирил Христов в часовете преди смъртта на Лора Каравелова, Пенчо Славейков и Петко Тодоров прекосяват булеварда, за да посетят ателието на художника Александър Божинов и т.н. На кръстовището е разположено и първото частно архитектурно бюро в града – това на арх. Никола Лазаров. В разказа си „В електрическия трамвай“ Иван Вазов описва духа на стария град, като не пропуска да спомене и този емблематичен кръстопът. 
При бомбардировките през Втората световна война тази част от града е сериозно пострадала. След преврата от Девети септември 1944 г. новата власт не възстановява района, а го разрушава напълно, за да издигне на негово място новия административен център на София.
 

Царският дворец

Централната част от бившия Царски дворец представлява османският конак, построен между 1873 и 1875 г. Скоро след идването на първия български княз – Александър I, се поражда идеята за модернизиране на сградата. Решено е да бъде изградено ново, съвременно крило в западна посока. Със задачата се заема австро-унгарският архитект Виктор Румпелмайер, който е повикан специално от княза. 
След преустройството, дворецът се сдобива с тронна зала, бални салони, приемни, трапезария и зимна градина, както и канцеларии за дворцовите служби. Построено е караулното помещение пред двореца, кухните откъм ул. „Московска“, както и красивата ограда от ковано желязо. Западното крило е завършено в края на 1882 г.
През пролетта на 1893 г. цяла София очаква с нетърпение да зърне съпругата на пристигналия през 1887 г. Княз Фердинанд I – Княгиня Мария Луиза. На Лъвов мост е поставена тържествена арка, а булевардите и площадите са покрити с трибагреници. Князът знае, че трябва да създаде по-голямо удобство за своето семейство, затова през същата година е ангажиран арх. Фридрих Грюнангер със задачата да проектира ново, източно крило на двореца. То е завършено през 1894 г.
След референдума от 1946 г. царското семейство е изгонено страната и напуска двореца, а оградата е разрушена. Част от нея може да бъде видяна около 61 ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в кв. „Връбница“.

Градина „Александър“

Градската градина е най-старият обществен парк в София. Той води своето начало още от средата на XIX век. След Освобождението градината е облагородена от арх. Вацлав Колар и няколко чуждестранни градинари. Изградени са кафе-ресторант, наричан „Бюфета“, и павилион за музиканти, които изпълняват предимно военна музика. Още през 1878 г. градината е назована „Александровска“ в чест на руския император Александър II. 
В онези години гражданите на София сверяват часовниците си по гърмежа на оръдие, поставено на това място. Пукотът идва всеки ден по обяд, за да извести работещите, че е време за почивка. Но не всеки е чува гърмежа. Поради тази причина, през 1881 г. общината поставя слънчев часовник на видно място в градината.

Военноto
министерство

Първоначално сградата на днешното Министерство на отбраната е малка двуетажна постройка която заема само ъгъла на улиците „Левски“ (дн. „Дякон Игнатий“) и „Аксаков“. През 1885 г. сградата е разрширена по проект на чешкия арх. Вацлав Колар и се сдобива с вида от снимката. През следващите десетилетя зданието е реконструирано два пъти – първо през 1925 г., а след това през 1939 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата е завършена в днешния си вид през 1945 г. Тогава са добавени и скулпторните глави на български владетели по ъглите върху фасадата на министерството.

Църквата „Св. София“

Приема се, че базиликата „Св. София“ е построена през VI век. В арехологическото ниво под храма са експонирани повече от 50 гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика (София), както и останките на три по-стари църкви.
През Средновековието храмът се превръща в символ на Средец (София). Поради тази причина през XIV век Цар Иван Шишман за пръв път нарича града с името „София“.
По време на Османското владичество базиликата е превърната в джамия, но спира да се използва след две земетресения от XIX век, които разрушават голяма част от нея. Щетите са видими на снимката.
Сградата е възстановена в първите десетилетия на XX век с участието на археолога проф. Богдан Филов и е тържествено осветена през 1930 г.

Черквата „Св. Александър Невски“

Днес е трудно да си представим София без вечните златни кубета на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Но първоначалното решение, взето през 1879 г., предвижда храмът да бъде построен на хълма Царевец във Велико Търново. Едва през следващата година Второто обикновено народно събрание, по желание на княз Александър I, решава храмът са бъде издигнат в София. Интересна подробност е, че теренът е бил предвиден за нов дворец на княза, но той преотстъпва терена. За времето си това е най-високата точка на София със своите 552 м. надморска височина. За това напомня метална плочка, поставена вдясно от стълбището на централния вход.
За построяването на най-големия български православен храм са необходими много средства. Затова още в първата година след Освобождението са напечатани 40 000 броя от Конституцията, които са продадени за по 50 сантима всяка. През 1881 г., по време на заседание на Народното събрание, се оказва, че средствата от тази кампания са изчезнали и не са постъпили в бюджета за построяването на храма.

Паметникът на Васил Левски

Идеята за построяването на паметника на Васил Левски се заражда още през 1878 г. Първоначалният план предвижда друго разположение на монумента, а именно на 10-15 м. встрани от днешния паметник, където, вероятно, Апостолът на свободата поема сетния си дъх.
От вземането на решението за изграждането до официалното откриване на паметника минават 17 години. Основната причина за това забавяне е липсата на средства, като строежът прекъсва неколкократно. Столична община приема заданието чак през 1891 г. Монументът, проектиран от чехът арх. Вацлав Колар още през 1879 г., е открит с тържествена програма на 22 октомври 1895 г. в присъствието на софийския кмет и други високопоставени гости.

Орловият мост

Всеки голям град има свой булевард, по който по традиция крачат неговите жители. Влюбени двойки, разсеяни младежи, притеснени студенти, елегантни дами, наперени господа, достолепни старци и старици. В София този булевард е „Цар Освободител“, наричан „Царя̀“, „Руски“, „Цариградска“ или просто „Жълтите павета“.
Орлов мост е изграден през 1891 г. по проект на арх. Вацлав Прошек. Неговият братовчед Иржи Прошек донася собственоръчно статуите на орли, излети във виенското бюро „Рудолф Филип Ваагнер”. Смята се, че те символизират българските заточеници в Диарбекир, които са посрещнати в столицата като герои след Освобождението. 
С Орлов мост завършва нашата фотографска разходка из отминала София.
Scroll to Top
Seraphinite AcceleratorOptimized by Seraphinite Accelerator
Turns on site high speed to be attractive for people and search engines.