През декември 2023 г. с нас се свърза София Стоянова, която ни изпрати няколко снимки на своя дядо – Асен Киров. Бяхме впечатлени от кадрите, но и от историята на този забележителен българин, която София ни сподели. Благодарим от сърце за безценната информация!


Асен Георгиев Киров е роден на 02.10.1909 г. в гр. Кюстендил. Трето дете в семейството на начална учителка и училищен инспектор. Дядо му по бащина линия – Киро Попиванов, е член на първото Велико народно събрание. Майка му е близка приятелка с племенницата на Пенчо Славейков – Вера Ковачева. Когато е на 9 години баща му умира.


С учителската си заплата майка му успява да изучи и трите си деца. Асен като най-малък е и най-неглижиран, но е учен и сръчен. Сестра му, която по-късно живее в Канада, е близка със семейство Исаевич. Последните живели в изгнание в Египет с царица Иоанна и децата ѝ – княгиня Мария Луиза и цар Симеон II.


Асен Киров Завършва гимназия в Кюстендил. След като отбива военна служба, завършва философия в Софийския университет, макар никога да не използва дипломата си. Установява се в столицата през 1930 г., като става Царски офицер в Софийска Окръжна жандармерия – Княжевска група, трета рота. В периода 1941 -1943 г. работи като интендант в Битоля.


Бил е бохем, любител фотограф, пътешественик, филателист, нумизмат, риболовец и ценител на хубавата храна. Сам се учи за чете на руски. Колекционира карти на всички държави. Има колекция от романи „Библиотека „Златни зърна“ и богата книжен архив, в който всяка книга е подпечатана с личен щемпел. След бохемската си младост се жени на 37 години и има две дъщери. След военната си служба работи като плановик в Планова комисия, откъдето е уволнен през 1949 г. след клевета.


Задържан е в подземията на ул. „Московска“ №5 за недоказани провинения. Семейството му не знае къде е в продължение на три дни. След като в освободен, рядко говори за това. Трудно си намира работа в Завод за стоманобетонни конструкции като началник кадри. Там. въпреки миналото си, е награден с Народен бронзов орден на труда.


Въпреки тежкия си живот, той не унива, грижи се за семейството си и боготвори съпругата си, почита всички Християнски традиции дори след 9-ти септември 1944 г. Асен Киров почива на 24 януари 1996 г. Благодарим отново на София Стоянова за предоставената информация!

