fbpx ...

Историята на една изгубена софийска сграда

На 31 май се отбелязват 72 години от смъртта на оперния певец Стефан Македонски. По този повод Ви припомняме една история, разказана ни преди години от Мария-Бойка Малинова. Тя ни връща назад във времето пред една софийска сграда на ул. „Аксаков“ № 48.

„Моята баба почина през 1964 г. Започна се подялба на материалното наследство и под леглото й се намери скътана една дървена кутия. Като кутия отвън – нищо особено и ценно. Вътре в нея се оказаха много стари документи. Никой от наследниците не им обърна внимание. Майка ми ги прибра от уважение към отминалите дни и спомена за Старата къща. За нея ми разказваше често истории и с тях заместваше приказките.

Реших един ден да проверя пази ли паметта на град София някаква документална следа от нейното съществуване. В архивния регистър на дирекция „Архитектура и градоустройство“ ДАГ потърсих дали има и кога е направено вписване. Такова имаше и вписаните данни съвпадаха с онова, което вече знаех. Поисках да видя самия план, с надеждата да намеря в него допълнителна информация. Служителката, с чувство за хумор ми каза, че вероятността планът да е намясто в хранилището е равен почти на нула. Минали са толкова години, станали са доста промени. В подкрепа на думите й, от съседно гише долетяха емоционални коментари на живущи в жилищен блок, строен през 1968 г., които не намираха никаква документация, все едно той не съществува. Макар да живеят в него!

Попълних искане и помолих служителката все пак да провери запазен ли е планът на Старата къща или не. Въодушевлението, с което тя се върна обратно, изненада и мен самата. Държеше в ръка един чертеж, навит на руло, и повтаряше какъв невероятен късмет съм имала. Като се успокои ми обясни, че запазеният вид се дължи на използваната хартия, тип „инженерна“.

Пред очите ми оживя Старата къща. Изплуваха чутите разкази за живота в нея – за поддържаната градина с цветя; за бора до страничния вход и чешмата под него, където през летните дни изстудявали дини; песните на дошлите по Стефановден хористи, които винаги поздравявали с песен своя обичан приятел; за снега, който скърцал под техните стъпки. За гостите, които се събирали вечер и оживените разговори за изкуство.

Къщата е строена от д-р Карл Расс от Дорпат /Ливония/, ветеринар в българската армия. Самото място било в края на София. На изток от него имало само дървета, храсти и поля. Земята под къщата той купува през 1892 г. Много искал да построи дом за своето семейство. Личната му история в България започва с края на руско-турската война и руското временно управление. Първата за Лифландска губерния мобилизация Русия обявява през 1875 г., когато е студент във Ветеринарния институт. Правилата на висшето учебно заведение не разрешават прекъсване на обучението, дори заради повиквателно от казармата. Поради липса на други се ползват ветеринари от войсковите части. В Княжеството от Русия са поканени специалисти, които се зачисляват към военното министерство. Полагат се основите на ветеринарното дело.

Ръчна скица от 1894 г. с дома на д-р Расс и съседния имот на Кривошиев

Четири години д-р Расс е ветеринарен лекар в собствения на Н.В. Александър I Конвой. Зачислен е и към 1-ви артилерийски полк. Следват 15 г. военна кариера. В запаса отива като Санитарен майор.

В построената вече къща кипи живот – интелектуален и свързан с частната му практика. По всяко време е викан за спешни случай. При едно от поредните простива и умира от пневмония. Съпругата Мария Веренбовска остава сама да се справя с грижите по Старата къща. Дъщерята Елеонора се омъжва за оперния певец и артист Стефан Македонски, любимец на публиката и бохемското софийско общество. Той е отдаден изцяло на музиката и изграждане на оперното дело в България. Приносът за стопанисване на къщата е незначителен. Така и решението да се построи нова сграда на място на старата се налага само. Към мястото предприемачът приобщава и друг парцел, този на землемера Атанас Кривошиев. На новопостроената сграда дават името „Лиляк“. Сега, на ул.„Аксаков“ тя е с пореден № 48.

В паметта на хората сградата остава свързана със Ст. Македонски. След неговата смърт през 1952 г., с решение на правителството, на нея се поставя паметна плоча „В този дом живя….“. Държавният музикален театър, напълно реорганизиран и ръководен от него като директор през първите 4 години, започва да носи името му.

Животът продължава своя ход. Втората паметна плоча, поставена на жилищната сграда е в памет на преподавателката по пиано проф. Панка Пелишек. Известно време тук живее и твори композиторът Йосиф Цанков. През годините се появява плоча с името на Дафина Главинова и станала нелегална среща в нейната квартира. Тя е свалена от наследниците й при преместване.“

Благодарим на Мария-Бойка Малинова за споделената история!

Стефан Македонски със семейството си. Източник: ДА „Архиви“, BASA_41K-1-44-1
Scroll to Top
Seraphinite AcceleratorOptimized by Seraphinite Accelerator
Turns on site high speed to be attractive for people and search engines.