Тайните на Народен театър “Иван Вазов”

В търсене на информация за сграда на Народен театър “Иван Вазов” попаднахме на статия от австрийското издание Allgemeine Bauzeitung, което разказва с подробности за архитектурния проект на дуото “Фелнер и Хелмер”. Благодарим на Цветелина Цветкова, която доброволно преведе целия текст. Благодарим и на блога “Стара София” за усърдната работа по намирането на ценни свидетелства за историята на града.

“С пищната, построена не само  по предназначение, но и монументална сграда, проектирана от така именити архитекти, оставили значимото си дело в строителството на театри, амбициозният български народ получи на 16 януари тази година своя достоен народен театър, като отбеляза откриването му с национални празнични игри.

Новият театър се издига върху  една празна площ на улица “Левски”, срещу градската градина, обградено от паркова растителност, на ниво 1,4 метра по-високо от това на съседните улици. Фронтонна постройка играе ролята на преддверие, обградено от флангови пилони, завършващи с корона, изваяна от скулптура Ернст Хегенбарт, представляваща група релефни медни фигури, които изглеждат сякаш са живи – това характеризира предната страна на сградата.  С дължината си от 57 метра и съответната й ширина от 33 метра, вкл. ризалита /издадената част на сградата, пред фасадата/,  сградата има застроена площ от 1670 м2 и се състои от две основни сградни части, аудиториумът /зрителната зала, залата за зрители/ и сцена, които, на фона на издържаната в барок външна архитектура, намират точната си изява.

Залата за зрители /аудиториумът/ има партер за зрители,  балконна ложа и места /седалки/ на балкона, една галерия, и така събира общо 1021 зрители /191 места в ложите, 530 места на партера и в двата горни балкона, 300 места за правостоящи в партера част и  галерията/. През фронталната част и овалния вестибюл, в който са разположени вечерните каси, публиката стига до залата –  при това тези, които пристигат с автомобил минават през три двойни врати, а тези които са пеша – през двете двойни врати отстрани на тях. От централния вестибюл може да се види цялото устройство на сградата. Две широки врати, разположени срещу входовете, водят към партера, а от двете страни се виждат двете стълби – едната – към ложите, е  широка 2,8 метра, а другата –  1.8 метра – към галерията. Към стълбите към ложите може и да се стигне и без да се влиза в централния вестибюл – и през страничните входове.

Както беше споменато по-горе, публиката за партера влиза през централния вестибюл и двете двойни врати, и като прави обиколка по пътека, широка 2,5 метра, през четирите двойни врати на залата, стига  до гардероба и тоалетните. Зад седящите места, напълно отделен от тях, е партерът за правостоящи. В края на партерната пътека се стига до  двете просцениум /пространството точно пред сцената/ и 10 нормални ложи. Зрителите на балконните ложи стигат до тях по стълбите, които описахме по-горе, като минават през централния вестибюл,  стигат до входа на балкона, а оттам – до местата в ложите и запазените места. Непосредствено до този вход с се намират голямо централно фоайе, две странични фоайета и тоалетни.

Публиката за галерията, минавайки през четирите ръкава на стълбите й, стига  до голямото й фоайе, в което се намира гардероба. Местата за правостоящи са директно до това фоайе, а до местата в галерията се стига през коридор, широк 2,5 метра, по който се стига и до тоалетните. За членовете на княжеския двор има специален покрит подход, елегантно стълбище, изпълено  от карарски мрамор, салон и дворцовата ложа, всичко това, издържано в стил Луи XVI. И докато влизането в театъра се извършва през централно, през централния вход на сградата, излизането и опразването на залата след представление се осъществява децентрално, във вид на три основни групи от трите странични части на сградата.

Публиката от галерията напуска театъра директно през страничните врати на стълбищата на галерията, а за зрителите от партера, дошли пеша, от двете страни на сградата има по един изход на разположение и по този начин през централния вестибюл напускат сградата само зрителите от ложите и тези от партера, които са с автомобили. Самият аудиториумът, както и всички комуникационни и допълнителни помещения, са разположени на директна светлина и въздух.

Вътрешността на сградата, както е и външния стил, се придържа към барока. Помещението за зрителите създава впечатление на интимност с цялото  богатството на декорациите в бяло и златно, върху опънатия в червен цвят плат на стените, а таванът му е украсен с картина, рисувана от художника Фукс, изобразяваща България и възхваляваща музиката и драматичните изкуства. Украсеното с с бюстовете на княжеската двойка фоайе е проектирано като елегантно помещение за освежаване, от чиито зеленикави стени ярко се отличават издигащите се жълти копринени драперии.

За да се стигне до сцената от двете страни на залата се минава по две странични стълби, широки по 1,3 метра. След няколко стъпала се достига до нивото на сценичния подиум; в двата странични тракта от лявата и дясната страна са гардеробите на солистите и клозетите, а в задния тракт се намира задната сцена, както и складове за мебели и кулиси. В страничните крила на останалите етажи са разположени другите гардероби за персонала,  директорската канцелария, заедно с библиотека, шивашко ателие и разни допълниителни помещения, а в горната част над задната сцена има пробна зала.

Сцената е широка 22 м, дълбока 13 м и висока 26 м, задната сцена е широка 13 м. и дълбока 8 м, отворът на просцениума е широк 10 м. В сутерена на сценичната къща /пространството под сцената/ от двете страни се намират стаите на механика на машинарията и  осветител, помещение за пожарната и жилището на портиера, а в задния тракт –  склад с асансьор до задната сцена. Самият сутерен под зрителския партер се използва като помещение за смесване на въздуха; между него и сцената е разположеният в дълбокото оркестър от 40 мъже, който има връзка с фоайе за музикантите. В останалата си част сутеренът на аудиториума се използва помещенията, които служат за отопляване и осветление на сградата.

Цялата сграда представлява масивно строителство, като стените са тухли и камък, фалшивите тавани са от тухли или бетон, между железни трегери, галерийните конструкции са от желязо, стените между ложите са от гипсово лепило, положено  върху скеле от желязо, покривната конструкция и тази на “сценичната къща”е от желязо. От желязо са и конструктивните елементи на сцената – отгоре и отдолу, сценичната машинария, предпазните стени, рампата и др.

Малкото дървени части, които се намират  в сградата, се ограничават основно до  подиума на партера и оркестъра, както и подовото покритие на галерията и сцената, са изработени от импрегнирани материали. За отделяне на зрителите от сцената има окачена на телени въжета плътна железна завеса, с  обезопасени против дим окачване и водач, с железна шина и съответният кран, така че да може да бъде задвижвана както от сцената, така и от сценичния коридор.

Сградата е оборудвана с напълно отделени инсталации за питейна вода и вода за подсигуряване  при пожар, като с последната са свързани два хидратора, разположени в подсценичното пространство, 4 – на сценичния подиум, 2 – на работните галерии, по две от същите – в партера, на балкона и на галерията, и една – на таванското помещение на аудиториума. Цялата сграда е електрифицирана и освен нормалното осветление има и аварийно, осигурено от акумулатори, което от само себе си прави възможен придвижването в нея нощно време.

Залата за зрителите, както и съседните помещения и сцената, се отопляват чрез калориферно отопление на въздуха, първата – чрез вентилация, последната – чрез вентилация или циркулация, съседните на сцената помещения се отопляват с парно отопление, намиращо се в средата и отопляемите площи са измерени така, че при външна  температура е -15◦, при нормално задействане на отоплението да бъде постигната температура от + 20◦, при което въздухът не бива да бъде загряван повече от +50◦. Вентилацията на цялата сграда през зимата трябва да си осъществява чрез естествена аспирация, като за да стане това каналите са така разположени, че в сградата на всеки час да бъдат вкарвани 2 700 м3 въздух, с изходяща скорост 0,3 м. Всички, произведени от пожароустойчив материал аспираторни канали, се заустват в кожуха на полилеите в залата. В случай на опасност от пожар, вентилацията на сцената се осигурява от отварящи се от мястото на отговарящия за завесата вентилационни клапи, който, взети заедно, съставляват 1/40 от общото напречно сечение на площта на сценичния подиум. Както от само себе си се разбира, за дейността на театъра, както и за службата по сигурността, е налична алармена инсталация, а сградата е оборудвана с гръмоотводи.

Сградата е построена за 2 години. Щукатурата, художественото оформление и декорацията са дело на виенските фирми Йозеф Шмид, скулптурите Фридрих Фьолкер, Боте и Ерман, театралната декорация от Кауцки и Ротенара, електрическата инсталация от Сименс-Шукерт, отоплителната инсталация от Братя Кьортинг. Цялата инсталация струва 1 250 000 франка, управлението на строителството е осигурено от архитект Хайнрих в София.

Накрая следва да се спомене, че декорите и реквизитите, които не са за непосредствено ползване, се съхраняват в склад извън сградата, в който се намират и други материали, мебели и т.н.”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap