СТАРИЯТ СЛИВЕН (ЧАСТ 2)

Нашият разказ за бохемския Сливен, продължава и днес, като се спираме на няколко емблематични за града места. Сливен е градът, в който започва Индустриалната революция в България през 1834г. с откриването на първата българска фабрика от Добри Желязков. Освен това, Сливенският панаир е сред най – големите в България, редом с Узунджовския и Неврокопския. Тези неща стават възможни благодарение на добре развитото занаятчийство, търговия и селско стопанство през епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.) . Можем да обобщим, че Възрожденския Сливен е наистина икономически активен и богат град. Тези негови характеристики се запазват и в годините след освобождението на България през 1878г. Туптящото сърце на сливенската икономика (основно на търговията и занаятчийството), са именно Чаршията и Кооперативния пазар. През XIX век цялото пространство от днешния пазар до църквата „Свети Димитър“ и хотел „Сливен“ било център на занаятчийството. На сливенската чаршия са се търгували зърно, сол, риба,  кожарски изделия (седла, амуниции, цървули, каиши, камшици) , златни и сребърни накити и др. Османската чаршия   била модернизирана по европейски образец след Освобождението и в началото на ХХ век се появили много търговски и обслужващи магазини, занаятчийски магазини, фурни, ханове, бръснарници и др. В околните улички били разположени лекарски и зъболекарски кабинети, Така чаршията се превърнала в модерния Сливенски пазар. Основен дял в търговията на  Сливенския пазар и до ден днешен имат плодовете, зеленчуците и селскостопанската продукция от околните села. С електрификацията на града през 1928 година започнали да се продават  модерни стоки, дело на втората индустриална революция – електрически крушки, ютии, радиоапарати, механични грамофони и други. Поради нарастващото население на град, имало нужда и от стоки, нужни за построяването и обзавеждането на новите домакинства – продавали  се строителни материали, железарии, мебели, готварски и отоплителни печки. Все пак, до Втората световна война, основния вид транспорт в града си останали каруците, файтоните и конете. Затова на пазара имало и много работилници за изработка и поправка на конски каруци, подковачници, кожарски работилници и т.н. Близо до пазара е имало  и специални места за продажба на дребен и едър добитък (пред хотел „Париж“, за който ще стане дума по – късно). Успоредно на пазара преминавала река Асеновска , (една от трите Сливенски реки – другите са Новоселска и Манастирска). на която били построени  няколко моста. Край реката имало кланици и магазини за прясно месо и риба. През 1927 година, по време на управлението на кмета Васил Райнов, било взето решение да се съборят касапските дюкяни и кланицата до тях като крайно нехигиенични. Общинският съвет взел решение да се обяви конкурс за постройка на хали. През месец май 1935 г. окончателно било определено мястото, където да бъдат построени халите (общинският покрит пазар). Приет бил и проектът на инж. Фингов за халите. За реда бдели полицаите от околните участъци, а санитарно-ветеринарният контрол осъществявал дежурен доктор, който проверявал качеството на стоките и често изхвърлял в реката вмирисано месо, зелени дини и развалена риба. Продължили да се провеждат и панаири, близо до Сливенския пазар –  които местните търговци са се смесвали с амбулантните от цялата страна, а нерядко и с чужденци с циркове и менажерии. На панаирите голяма атракция за децата били люлките – виенско колело, лодки със седалки от двете страни, на синджири, а за най-малките – кончета, задвижвани ръчно. Почти на всяка от люлките имало мощни високоговорители, от които се чували различни мелодии. Панаирите били предпочитани и от народни певци, седнали на високи столове, за да се виждат отдалеч. Имало и менажерия с животни – лъвове, тигри, маймуни, мечки, пернати и други. Тези събития се отразявали добре на местната икономика –  по време на панаирите скачал и оборотът на хотелите и хановете. Всеки хан имал двор с места за колите на селяните и обори за добитъка.

Пазарът

Сред хотелите с най-големи удобства бил „Париж“.

Нека да проследим историята на този хотел, носещ името на френската столица, намиращ се в сърцето на Сливен.  Сградата на търговски комплекс „Париж“ била хотел до 1948 година. Завършил френски колеж в град Одрин, сливенецът Георги Даскалов се завърнал в родния град и сключил успешна сделка с френска търговска къща, която доставяла водни помпи за цялата страна. След замогването си като търговец, Георги привлякъл като съдружник брат си и двамата създали фирмата „Братя Иван и Георги Даскалови“. Двамата братя построили и обзавели триетажна сграда и на 1 април 1930 година в Сливен бил открит хотелът с ресторант „Париж“. Рецепцията на хотела била снабдена с един от първите телефони в града. На това място за първи път в Сливен се провел т.нар. радиоконцерт. За целта бил използван първият радиоапарат в града, закупен от Германия. Самият апарат представлявал метална кутия с два бутона – един вдясно: за станциите и друг – вляво: за включване, увеличаване и намаляване. Тъй като, както сами можете да предположите, тогава по-голямата част от населението не разполагало със собствени радиоапарати, за сливенци радиоконцертът е бил събитие.

Хотел Париж е високата сграда на преден план.

Но все пак, да не забравяме факта, че този напредък е плод на желанието на освободена България за прогрес. Европейският бит навлиза във всички аспекти на живота на българина. Една от най – важните промени е начина на транспорт – каруците, конете и магаретата отстъпват на влаковете и автомобилите. Точно във връзка с ЖП транспорта е построена и старата ЖП гара в Сливен. Сега на мястото на старата ЖП гара се помещава автогарата на града, а новата ЖП гара е построена на 1 км. по на юг. Близо до старата ЖП гара има водонапорна кула, която стои и до ден днешен. По перона на гарата имало помпи, които са отвеждали водата от водонапорната кула до локомотивите и така ги снабдявали с вода . Първоначално те били парни (именно поради тази причина се налагало и ползване на водонапорни кули). Тъй като Сливен бил отделен от главната ж.п. линия, свързваща София и Бургас, която минавала през Ямбол, сливенските първенци издействали от правителството да бъде изградено трасе от Сливен до село Зимница през 1907, чрез което пътниците да имат достъп до основната линия. Това станало през първите години на ХХ век. Преди това всеки, който искал да пътува с влак, ходел с файтон до гарата в село Кермен. През 30-те години били открити и продълженията към Твърдица, Дъбово и Казанлък, а цялата подбалканска линия до София била завършена чак през годините на социализма –  1952 година. Зданието на старата ж.п. гара било двуетажно. Вторият етаж заемал по-малка площ спрямо първия, а помещенията в него били предназначени за почивка на персонала. На запад от пътническата гара била сточната гара, където през целия ден идвали и си отивали товарните каруци. За пренасянето и качването на обемистия багаж на пътниците във вагоните помагали хамалите. Пред гарата била разположена пиацата за предшествениците на днешните таксита – файтоните. Файтонджиите канели слезлите от влака пътници, пазарейки се за превоза. Във втора и първа класа не се пренасяли животни. Построяването на днешната ж.п. гара се наложило след завършването на цялата подбалканска линия Бургас – София през 50-те години на миналия век . В началото водонапорна кула се използвала и край нея. На перона имало няколко чешми, а тръгването на влака било известявано с камбана от ръководител-движение . Преди да се качат, бабите винаги се прекръствали и изричали: „Дано да се завърна живо-здраво“. Посрещането на тогавашния трен било голямо събитие – посрещачите винаги били много, а закъсненията на влаковете – големи. На перона пътуващите прехвърляли своите бохчи, кошници, празни дамаджани на посрещащите ги. Ако дългоочакваният пътник не се появял на гарата, наставала всеобща паника. Навремето пътническите вагони били с общи помещения с дървени седалки и площадки пред входните врати в началото и края на вагона. Вагоните били свързани с тясно желязно мостче, поради което преминаването от един вагон в друг по време на движение не било препоръчително. Вагоните се делели на три класи – първа, втора и трета. Третата класа била премахната след 9 септември 1944 година. В трета класа хората пътували дори с домашните си животни – кокошки, гъски, зайци и дори овце, поставени в кошници или чувалчета. Важно е да се отбележи, че и пазарът, гарата, търговския комплекс Париж и другите обекти, разгледани в предходната част на Бохемски Сливен, и до ден днешен са важна част от ежедневието на жителите на града под Сините камъни, известен със своя вятър.

Гарата

Източници – http: //www.fund-sliven.org/

Фейбук Група „Старият Сливен в албуми“

„Сливенски тайни – знайни и незнайни“ от Владимир Белов

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap