През декември месец на не толкова далечната 1989 г. на сцената на Младежкия клуб на НДК с премиерата на „Чайка“ по Чехов се заявява новосъздадената театрална лаборатория „Сфумато“, ръководена от Маргарита Младенова и Иван Добчев. Никой обаче до този момент не е предполагал, че една работилница, чието име в изобразителното изкуство се използва като термин за светлосянка, ще се превърне в алтернатива на останалите столични театри, въпреки номадската си съдба.
Театрална работилница „Сфумато“ привлича вниманието на обществото по време на преходния период, в който се намира то тогава. Бягайки далеч от комерсиалното, екипът на експерименталната формация цели обновяване на българския театър след промените в политиката.
Маргарита Младенова и Иван Добчев се превръщат в номади-изгнаници, след като дълго не успяват да установят трайно пространство, в което да се играят театралните им спектакли. Започват от НДК, където остават до 1992 г., а след което се качват на последния етаж на Народния театър, който е дом на изкуството им до 1997 г.
Същата година се местят в сграда на бул. “Цар Освободител”, зад бившия Музей на революционното движение, която първоначално е била построена за склад на Младежкия театър като допълнение към музея през 1949 г. Трупата бива изгонена от там през 2003 г., което става причина за търсенето на поредното пространство за театър.
Скоро след това театрална работилница „Сфумато“ се настанява в бившата Подуенска баня на ул. „Димитър Греков” № 3. Сградата на банята е била построена през 1935 г. и е открита 4 години по-късно. В началото на новия век е реформирана, благодарение на което в нея през 2004 г. се осъществява премиерата на спектаклите “Альоша” и “Иван”, част от програмата “Достоевски”.
Основна практика на „Сфумато“ е да набляга не на репертоарите, а на програмите, които представляват анализ на творчеството на даден автор в продължение на няколко години. Освен “Достоевски” в историята на театъра са познати програми като “Чехов”, “Йовков”, “Радичков”, “Митове” и много други.
Съавтор на книгата „Бохемска София. Истории от жълтите павета“. Работи като ПР експерт в областта на културата, като в момента е част от екипа на Народния театър. Участва в организирането и провеждането на Националните награди ИКАР, връчвани от Съюза на артистите в България. Работи и за Международния театрален фестивал „Варненско лято“. В свободното си време посещава театрални представления, обича да чете книги и да къмпингува. Мечтае да подбуди интереса на хората към културата, за да я заобичат колкото тя самата.