“Майстора” е едно от прозвищата в родното изкуство и история, които всеки разпознва. Зад него стои животът на един човек, за когото не всеки обаче знае.
Живот на творец
Владимир Димитров Майстора се е превърнал в символ на българската живопис. Неговите платна не могат да бъдат сбъркани с ничии други. Пропити с любов към родния бит и култура, картините му ни доближават до живота на обикновения българин след Освобождението. В тях той не спестява нищо, показва ни и красотата и тежестта, и болката на живота в българското село.
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 година в село Фролош (дупнишка околия) в семейство на преселници от Македония. Там той е заобиколен от всички характерни за селото особености – природата,труда, мизерията, и най-вече почитането на обичаи.
Детството на Майстора не протича никак безгрижно. Когато е на седем години семейството му напуска дома си в родното село и заминава за Кюстендил в търсене на прехрана. Там малкият Владимир е записан в основно училище, но едва във втори клас е принуден да прекъсне, за да помага финансово на семейството. През следващите няколко години работи като продавач на вестници, хотелски прислужник и бояджия.
Съдбоносен за него момент се оказва службата му като писар в кюстендилския окръжен съд. Там Майстора често прекарва работното си време скицирайки. Един от приставите забелязва това и го изпраща при председателя на съда. Когато председателят вижда рисунките на момчето обаче остава възхитен. Вместо да го порицае той изпраща творбите му до Държавното Рисувално училище в София. В отговор самият професор Мърквичка изпраща телеграма, с която потвърждава таланта на художника, но споделя, че няма как училището да осигури средства за следването му.
Разбирайки това, председателят отганизира изложба, в която включва рисунките на младия писар. Кюстендилци изкупуват по-голямата част от творбите и събират допълнителни средства, за да заплатят учението му. През есента на 1903 година Майстора постъпва като извънреден ученик в рисувалното училище. Пътят от Кюстендил до София той извървява пеша, с всичкия багаж на гърба си, за да не изхарчи дарените пари за превоз.
По време на обучението, Владимир Димитров оставя силно впечатление у учителите си. Той се отличавал със скромност и добросърдечност, а към колегите си се обръщал с „майсторе” и “майсторче ”. Заради това, те го наричат “Майстора”, от където идва и заслужения псевдоним на художника.
През 1910 Владимир Димитров завършва училището, и две години по-късно се включва в Балканската война като военен художник.
В следващите години от живота си Майстора посещава различни държави сред които САЩ и Италия. Успява и да осъществи самостоятелна изложба в Царския манеж, която предизвиква голям интерес. През 1923 година е забелязан от американски меценат на име Джон Крейн. Американецът сключва четири годишен договор с художника, заради който стотици негови творби напускат родината ни.Според договора, срещу сумата от 150 долара на месец, Майстора е трябвало да предоставя на Крейн всяка своя творба.
Красотата, силата и труда от картините
Най-плодородна за България е втората половина от живота на художника. През 1928 година той се установява окончателно в село Шишковци близо до Кюстендил. Именно там основна тема в изкуството му стават красотата на българката, багрите на природата, неспирния труд от изгрев до заник и близостта между хората.
Село Шишвковци е мястото където Майстора остава да живее в продължение на 25 години. За това време той се радва заедно с шишковци, скърби с несполуките им, живее техния живот , превръща се в един от тях и ги рисува…
Докато някои творци намират муза в лицето на любимата, Владимир Димитров Майстора намира своята в село Шишковци и тя е многолика. Красива, човечна, трудолюбива.Българка.
Моделите си избирал на полето. Често когато сметнел някоя девойка за достойна, и обещавал двойно на надника ѝ за деня. Така момичетата оставяли работата на полето и заставали пред платното на художника.
МАЙСТОРА Е ХУДОЖНИК – ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА ТОВА ДА РАЗКРИВА КРАСОТАТА НА БЪЛГРСКОТО. НЕГОВИТЕ КАРТИНИ СА НАСЛЕДСТВОТО, КОЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ТРОГВА ДОРИ ТЕЗИ, КОИТО СА ЗАБРАВИЛИ ЗА НЕЯ.
Автор: Ани Пунчева, създател на За Изкуството.
Ани Пунчева завършва бакалавърската си степен по журналистика в University of Westminster в Лондон. След три години в чужбина избира да се върне и да продължи образованието си в България. Създава свой блог, посветен на изобразителното изкуство и тя самата рисува в областта на абстрактния експресионизъм.